Сателитни наблюдения от последните десетилетия показват, че глобалната растителност на Земята постепенно се измества. Това има пряко значение за земеделието – както като възможности за по-високи добиви, така и като нови рискове за фермерите.
Изследване на учени от германски университет по растениевъдство показва, че т.нар. „зелена вълна“ – периодът на най-интензивен растеж на растенията – се придвижва всяка година през планетата и постепенно се измества на север и на изток.
Растителността се измества на север
Анализът използва сателитни данни за листна маса, вегетационни индекси и фотосинтеза от 80-те години насам. Учените установяват, че пикът на растежа се движи през годината като вълна – от северната част на Атлантическия океан близо до Ирландия през юли до крайбрежието на Либерия (държава разположена в Западна Африка) през март.
Но тази „зелена вълна“ постепенно се измества. От 1983 г. насам растителността през северното лято се придвижва средно с около 2 км на север годишно, а през южното лято – дори с 2,4 км годишно. В периода 2010–2020 г. движението е още по-бързо – до 14 км годишно.
Освен на север се наблюдава и изместване на изток, вероятно заради засиленото „позеленяване“ в региони като Индия, Китай и Русия.
Вегетационният период става по-дълъг
Този процес е известен като „глобално позеленяване“ (Global Greening). По-високите нива на CO₂ в атмосферата стимулират фотосинтезата, а по-топлите температури удължават периода на растеж.
Например в Germany вегетационният период вече е с около две седмици по-дълъг, отколкото през периода 1961–1990 г.
Какво означава това за земеделието
По-дългият вегетационен период може да създаде нови възможности за земеделие, особено в по-северни региони като Canada, Северна Европа и Русия. Там може да се разшири отглеждането на култури като:
– пшеница;
– царевица;
– маслодайни култури;
– фуражни растения;
Но учените предупреждават, че това не означава автоматично по-високи добиви. Основните ограничения остават водата и хранителните вещества в почвата.
Повече вредители и плевели
По-топлият климат и по-дългият сезон създават и нови проблеми за фермерите. Много насекоми-вредители могат да развиват повече поколения за една година и да се разпространяват към по-хладни региони.
Сред тях са:
– житни бръмбари;
– рапични вредители;
– листни въшки;
– царевичен стъблопробивач;
По същия начин реагират и плевелите, които се възползват от по-меките зими и по-дългия растежен период. Това означава, че фермерите може да се наложи да променят стратегиите си за борба с плевели и вредители.
