От август 2024 г. Гърция се намира в продължителна битка с огнище на шарка по овцете и козите (SPGP) – едно от най-заразните вирусни заболявания по дребния рогат добитък. Разпространението е бързо и безкомпромисно: при откриване дори на едно заразено животно, цялото стадо подлежи на унищожаване. Последиците вече са тежки за фермерите, а рискът за производството на емблематичното гръцко сирене фета става все по-реален.
Според данни, цитирани от гръцките медии, до момента са умъртвени над 420 000 овце и кози. Най-силно засегнат е регионът Тесалия – сърцето на гръцкото овцевъдство и козевъдство, където цели стопанства остават без нито едно животно. За много фермери това не е просто временна криза, а пълна загуба на поминък.
Ситуацията напомня на предишни епидемии, като син език и други вирусни заболявания, които вече доказаха колко уязвим е секторът при недостатъчна превенция и остаряла инфраструктура. В този случай проблемът се задълбочава и от факта, че голяма част от фермите са технически и санитарно изостанали, което улеснява разпространението на вируса.
Недостатъчни компенсации и нарастващо недоволство
Гръцкото правителство предлага обезщетения в размер между 132 и 220 евро на животно, но фермерските организации са категорични: тези суми не покриват реалните загуби. Освен стойността на животните, стопаните губят бъдеща продукция, селекционна работа, мляко и дългосрочни договори с мандри.
Въпреки въведените ограничения за транспорт на животни и засилените ветеринарни проверки, болестта продължава да се разпространява. Вирусът се предава не само чрез директен контакт, но и чрез ухапвания от насекоми, аерозоли и замърсена среда. Особено тревожно е, че той може да остане активен във вълната и околната среда в продължение на месеци, което прави пълното овладяване изключително трудно.
Закъсняла реакция на държавата
Критиките към управлението на кризата са сериозни. Национален комитет за борба с болестта е създаден едва през октомври 2025 г., повече от 14 месеца след първия регистриран случай. Дотогава мерките са били фрагментарни и некоординирани, което според експерти е допринесло за мащаба на заразата.
Към момента приблизително 5% от цялата популация на овце и кози в Гърция вече е унищожена – без ясна гаранция, че разпространението е под контрол.
Фетата – под натиск, но засега остава стабилна
Загубата на овче и козе мляко има директен ефект върху производството на фета. Около 80% от цялото овче и козе мляко в страната се използва именно за това сирене. Само Тесалия осигурява почти половината от националното производство.
Фетата е със защитено наименование за произход (ЗНП) в ЕС и представлява ключов експортен продукт за гръцката икономика. През 2024 г. износът на фета е донесъл 785 милиона евро приходи.
Засега производството остава относително стабилно, тъй като не всички унищожени животни са били млечни. Това обаче е временен буфер. Млечните организации вече предупреждават, че ако инфекциите не бъдат бързо ограничени, световният пазар на фета може да се сблъска с недостиг.
Спорът около ваксинацията
Фермерите настояват за мащабна ваксинационна кампания, по подобие на подхода в съседни страни като България и Турция. Гръцкото правителство обаче е предпазливо. Основният аргумент е рискът от ограничения за износ в рамките на ЕС, тъй като ваксинираните животни не могат да се изнасят, докато не преминат определен период на възстановяване.
Допълнителен проблем е, че ваксината не предотвратява напълно заразяването, а само намалява тежестта на заболяването. Въпреки това, отчаяни от липсата на решения, някои фермери вече са прибягнали до незаконни ваксинации, което създава нови рискове и напрежение в сектора.
