Епидемия с катастрофални последици
Шарката вече е ендемична в цяла континентална Гърция, като щетите за националната икономика надхвърлят 750 милиона евро. Това съобщиха от Гръцката асоциация на животновъдите и Панекритския координационен комитет по време на пресконференция, проведена на 2 октомври в Атина.
Най-силно пострадали са овцевъдството и козевъдството – сектори, които представляват около 70% от цялото гръцко животновъдство. За последните осемнадесет месеца страната е изгубила близо 500 000 продуктивни животни – овце и кози. Така от общо 6 милиона животни са загинали над 8% от поголовието.
По изчисления на асоциацията всяко животно допринася със средно 1500 евро към националната икономика – чрез мляко, месо, фуражи и свързаните разходи. Така ефектът се усеща не само по фермите, но и в преработвателната индустрия и износа.
Разминаване между фермери и правителство
Гръцкото правителство твърди, че за разпространението на болестта вина имат самите фермери, които не спазвали правилата за биосигурност. Според официалния протокол заразените животни трябва да бъдат умъртвени в срок до 48 часа след откриване на заболяването.
На практика обаче това рядко се случва. По данни на животновъдите, в много случаи заразените стада остават живи по две седмици и повече, което улеснява разпространението на вируса.
Допълнителен проблем е, че заразеният фураж не се унищожава, оборите не се дезинфекцират, а фермерите не получават дезинфектанти от държавата. Това води до сериозни допълнителни разходи – над 400 евро (около 780 лева) на месец за всяко стопанство.
Без обезщетения и без изход
От месец март насам нито един гръцки животновъд не е получил обезщетение за загубените животни. Много стопанства вече са пред фалит, а в някои райони на континентална Гърция цели ферми са прекратили дейността си.
Ръководството на животновъдната асоциация настоява за незабавно осигуряване на финансов ресурс, за да се предотврати колапс на производството.
Административни проблеми и липса на капацитет
Допълнително напрежение създава решението органът за управление на земеделските плащания (OPEKEPE) да бъде включен в структурата на държавната администрация.
Според животновъдите това ще задълбочи, а не ще реши кризата – тъй като персоналът вече е намален с 50%, а организацията не разполага с ресурс да извършва проверки и плащания навреме.
Паралел за българските фермери
Гръцката ситуация е тревожен сигнал и за българските овцевъди и козевъди, особено в граничните райони. Заболяването се предава бързо, а движението на животни и фуражи през границата изисква постоянен контрол и добра комуникация между ветеринарните власти на двете страни.
