Учени от Нова Зеландия постигат важен напредък в борбата срещу лицевата екзема – заболяване, което от десетилетия създава сериозни затруднения на фермерите, особено в овцевъдството и говедовъдството. Новото откритие поставя под въпрос досегашните схващания за причинителите на болестта и предлага нова посока за нейното диагностициране и контрол.
Какво представлява лицевата екзема и защо е толкова опасна
Лицевата екзема представлява остро токсично възпаление на кожата и черния дроб при преживни животни, предизвикано от поглъщане на гъбичен токсин, наречен споридесмин. Симптомите включват лющене и рани по лицето и ушите, както и вътрешни поражения, които често остават скрити, но водят до силен стрес, загуба на тегло и дори смърт. Заболяването е особено проблематично при влажни и топли климатични условия, където гъбичките се развиват бързо в тревата.
Годишните икономически загуби в Нова Зеландия, причинени от лицевата екзема, възлизат на над 300 милиона евро, включително разходи за ветеринарни услуги, загуба на продукция и намалена плодовитост на животните.
Преосмисляне на причинителите: нова гъба под лупа
Дълги години се е приемало, че гъбата *Pseudopithomyces chartarum* (преди наричана *Pithomyces chartarum*) е основният източник на токсина споридесмин. Ново съвместно изследване на четири водещи организации в страната – сред които институти по земеделие, почви и генетика на добитъка – разкрива, че само част от щамовете на тази гъба произвеждат токсина, а основният виновник всъщност е новооткрит вид, наречен *Pseudopithomyces toxicarius*.
Този вид е визуално почти неразличим от познатата досега гъба и често се бърка с нея при стандартните микроскопски наблюдения. Това обяснява защо понякога се отчита висок риск от екзема, а в същото време не се наблюдават симптоми при животните – вероятно се касае за наличие на безвредни, нетоксични спори.
Последствията от откритието: по-точна диагностика и по-добро управление
Новото разбиране за произхода на токсина поставя началото на промяна в стратегиите за управление на риска. Занапред учените ще могат да:
– разработват по-прецизни тестове за откриване на опасната гъба;
– подобрят системите за мониторинг на пасищата и храната;
– изградят модели за прогнозиране на риска въз основа на разпространението на конкретния вид;
– създадат по-целенасочени профилактични мерки и изисквания към фуражите.
Специалистите подчертават, че традиционното броене на спори по пасищата все още има своята стойност, но вече ще се комбинира с по-съвременни подходи, които отчитат не само броя, но и токсичността на гъбите.
Фермерите като партньори в науката
Напредъкът в това изследване не би бил възможен без съдействието на стотици фермери от страната, които доброволно са предоставили проби от животни и пасища. Тяхното участие е било решаващо за откриването на *P. toxicarius* и за създаване на пълна картина на разпространението на болестта.
Съвместната работа между фермери и учени се утвърждава като модел, който дава резултати. Реалният земеделски опит на практика допълва научния подход, като така се осигуряват решения, които могат директно да бъдат прилагани на терен – в обора и на пасището.
Продължение на програмата за елиминиране на екземата
Новите данни ще бъдат включени в националната програма, която цели в дългосрочен план да ограничи и напълно елиминира въздействието на болестта. Очаква се в следващите години да бъдат разработени нови тестове, ваксини и фуражни добавки, които да предпазват животните.
Изследователите са убедени, че сега, когато се знае кой е реалният причинител, ще бъде много по-лесно да се насочи вниманието към конкретни мерки и да се избегне излишен разход на ресурси.
Лицевата екзема вече не е толкова загадъчна, колкото беше. Идентифицирането на *Pseudopithomyces toxicarius* като основен производител на опасния токсин дава нов тласък на усилията за борба с болестта. С подкрепата на фермерите, обединени с научната общност, Нова Зеландия е по-близо до справянето с едно от най-трудните предизвикателства в животновъдството. Пример, от който и други страни биха могли да се поучат.
