Шап се завръща: Европа под заплаха
Отново се появи сериозна опасност за европейското животновъдство – вирусът на шап. Заболяването, което поразява говеда, свине, овце и кози, вече е потвърдено в Германия, Унгария и Словакия. Основни рискове остават извън полезрението на властите, въпреки че ситуацията изисква спешни действия.
Урок от миналото: Какво се случи през 2001 година
Последното голямо огнище на шап в Европа през 2001 година остави дълбоки следи – над 280 000 животни бяха унищожени в Холандия, а икономическите щети достигнаха над 1,2 милиарда евро. Страшните сцени от това време – мъртви животни, извозвани с машини, дезинфекционни кордони и сринати фермери – останаха в колективната памет.
Социалните последици бяха не по-малко тежки – десетки фермери се сблъскаха с фалит, депресия и дори самоубийства. Обществото реагира с гняв: не разбираше защо здрави и дори ваксинирани животни биват убивани.
Началото на заразата: Една проста грешка с катастрофални последици
Източникът на заразата тогава беше ясен: неотбити телета от Ирландия, транспортирани през Франция, са влезли в контакт със заразени овце от Обединеното кралство. Така вирусът достига до Холандия. Този случай е изключително актуален днес, когато ЕС обмисля промени в правилата за транспортиране на животни – но сякаш без да отчита пряката връзка между транспорта и разпространението на болести.
Транспортът – слабото звено в биосигурността
Преместването на животни от една ферма в друга винаги носи риск. Дългите пътувания, стресът от транспортиране, пренаселеността, високите температури и липсата на храна и вода отслабват имунната система на животните. Това ги прави податливи на болести, включително на шап.
Пример за това е т.нар. „транспортна треска“ при телета – съчетание от респираторни инфекции, които често се появяват след отбиване и пътуване до нови ферми.
Биосигурността е застрашена и по друг начин
Освен стреса при животните, самият процес на транспорт крие още рискове. На местата, където се събират и прехвърлят животни – пазарите, междинните станции, пунктовете за контрол – съществува опасност от директен и индиректен контакт между здрави и болни животни.
Недостатъчното почистване и дезинфекция на превозни средства, касетки, контейнери и оборудване може да разнесе заразата на десетки километри. Същото важи за хората, които боравят с животните – вируси могат да бъдат пренесени чрез дрехи, обувки, ръце, а дори и от вятъра.
Не трябва да се забравят и насекомите и гризачите, които могат да се возят незабелязано в транспортните средства и също да разнасят зарази.
Защо регулациите не са загуба, а инвестиция
Някои евродепутати се опасяват от разходите, които биха възникнали при промяна в правилата за транспорт на животни. Но това е погрешен подход. Загубите от едно сериозно огнище – икономически, социални и експортни – са несравнимо по-големи от цената на по-строга регулация.
Когато болестта затваря пазарите
Заболявания като шап, африканска чума по свинете и класическата чума по дребни преживни водят до моментално спиране на износа на месо, животински продукти и живи животни. Това срива доходите на цели региони и съсипва репутацията на страната производител.
Посоката е ясна: Месо, а не животни да пътуват
За да се ограничи рискът от зарази, трябва да се ограничи транспортирането на живи животни на дълги разстояния. Вместо това ЕС трябва да насърчава местната обработка на месо и търговия с охладени трупове или генетичен материал, а не с животни.
Това не само ще намали риска от разпространение на болести, но и ще бъде по-хуманно към животните. И най-вече – ще покаже, че Европа може да взема смели решения в момент, когато те са най-необходими.
