Тема на седмицата: Сухото мляко на пиедестала

Рубриката се води от Михаил Михайлов – Изп. Директор НСГБ

Изминалата седмица ни поднесе доста теми, които могат да „оглавят“ седмицата. Първото, бе нов министър на земеделието.  Второто, бе изненадващата среща, която министър председателят направи с формациите в земеделието.  Третото, бе отхвърляне искането ни за без данъци до 100 000 лева за фермерите, и четвъртото, проведеният форум, посветен на сухото мляко.

По първата тема бе ясно, че министър Вътев си отива, и вероятно ще поеме многото негативи.
Втората тема, също бе очаквана, да се проведе такава среща с формациите в земеделието.  Целта бе да се “усмирят“ земеделците, да почакат мирно още известно време, докато си получат съответните подпомагания. Резултата от тази среща бе, че в деня ХИКС – в случая 15 май, парите ще бъдат в сметките на фермерите. Лично аз очаквах, че това може да се случи на 6-ти май – денят на животновъдите, но и 15-ти не е лошо.
Третото за данъците, още в началото се видя, че това предложение се приема с предубеждение от управляващите и резултата бе съвсем нормален.

И съвсем неочаквано като четвърта тема се появи сухото мляко.

Получих информация от наши фермери, че  за нещо се  спряга и сухото мляко и веднага след това се появиха съобщения в пресата и то с много страшни заглавия. Например – „Украинците искат двойно по-голям внос у нас на сухо мляко“, „Украинците искат двойно да увеличат вноса на суровини за млечната промишленост“ и др. Интересни заглавия. Дали са плод на журналистическо хрумване или така е получена информацията, но определено не звучи добре.

Какво се оказа, след като прочетох в официалните медии за това събитие. Във Велико Търново е проведена среща между „двете браншови асоциации с намеренията  за двустранно сътрудничество за увеличаване на вноса на украинско сурово, сухо и кондензирано мляко. Това са организациите на Българската асоциация на млекопреработвателите и Украинската асоциация на млекопреробтвотелите. В България има още две организации на млекопреработвателите- Асоциация на млекопреботвателите в България с председател Димитър Зоров. От проведен разговор с него ми бе отговорено- някой от бранша беше пуснал ,че имам нещо общо с тази среща -нямам нищо общо и не подкрепям никакъв внос на мляко в България, нито от ЕС ,нито от трети страни, като Украйна. И не съм сигурен за безопасността на това мляко произведено в страна покрита с барут и ниско ураново обогатени бомби. Само това трябва на нашите деца, имаме достатъчно българско мляко“.

Другата организация на млекопреработвателите е Национална асоциация на млекопреработвателите с председател Владислав Михайлов, и от нея няма информация да е имало нейни представители на тази среща.

Според съобщението, двете организации  са обсъдели няколко важни въпроса, свързани с бъдещето на млекопреработката у нас и те са:

• Предстой среща на министрите на земеделието по тези въпроси;
• Поне 30 % има недостиг на качествено сурово мляко, на суровина, която не се произвежда вече от българските животновъди”,
• Увеличаване на вноса на украинско сурово, сухо и кондензирано мляко, които са по-евтини.
• Предстой среща на министрите на земеделието по тези въпроси
• „През 2023 година ние сме доставили от Украйна в България 2500 тона сухо мляко. Украйна е в състояние да достави 5000 тона сухо мляко в България. Можем да ви доставим и над 2000 тона кондензирано мляко. Ако България има нужда, и е готова, можем да доставим и други видове продукция”, – докладват от Украинска страна.

При такава ситуация се задават и въпроси, на които е нужно и да им се отговори:

• Съвсем нормално е една фирма или организация да си провежда бизнес преговори, с който си иска. Дори и да преговаря за закупуване на сухо мляко. И въпроса е,  защо се даде такава гласност на това събитие. Какво се цели с това.
• Защо се парадира с министрите, от тях ли зависи вноът у нас. Те да не са плашило. На министър Тахов, по време на срещата с фермерите, му бе зададен въпрос относно тази среща. Отговора бе: – „Не съм известен за такава среща, нито за бъдеща такава. Каквато и да е срещата, на първо място за мен е да защитавам нашите животновъди.
• Защо се казва, че имаме недостиг от 30% сурово мляко. Само преди година на кооператив произвеждащ дневно по 10 т мляко, в продължение на месеци, поне 20 мандри, на които се бяха обадили фермерите, отказваха да закупят млякото. Подобни случаи с по-малки партиди има непрекъснато.
  Ако имаше недостиг на млякото, нямаше цената да пада на всеки 15 дни през последните месеци, а точно обратното, щеше да върви нагоре. Освен това се казва, че складовете на мандрите са пълни, магазините са пълни и дори има за износ. Откъде идва това мляко. Преработката за първите месеци на годината е равна на тази, през последните няколко години за съответните месеци.
• Относно качеството на млякото. Съгласно Наредбите, всеки производител на мляко, трябва да участва в Модул „Мляко“, където два пъти месечно му се изследва млякото по определени показатели. За това фермерът си плаща. Изследването се прави от сертифицирани лаборатории, които подлежат на изпитване от референтни лаборатории и съответно калибриране на апаратите. Всеки месец резултатите за всяка ферма се публикуват от БАБХ. Съответно фермите, които произвеждат некачествено мляко, могат да го продадат на мандри, които са създали условия за преработка на такова мляко. Така че, това определение – „некачествено мляко“, не може да се слага за млякото минало през Модул „Мляко“. Казано така, потребителят може да си помисли, че 30% от продукцията на мандрите, се прави от некачествено мляко. Освен това, предстой да се появят на пазара признатите запазени марки на сирене и кисело мляко за България. БАБХ трябва да потвърди това твърдение.
• Относно внесените количества млека от Украйна, миналата година, не са толкова много, колкото се говореше /поне така показват отчетите за вноса/, но ако се реализират подобни количества, за които се водят разговори, те ще представляват количеството мляко, което произвеждат нашите говедовъди за един месец. Тук следва и въпроса – спазва ли се изискването сухото мляко да не е повече от 20% в млечните продукти.
• Казва се, че внесеното мляко ще бъде по-евтино от нашето. Въпросът е, колко време ще е на по-ниска цена, и второто е, с колко процента ще е по-евтин готовият продукт. За второто е ясно, че готовия продукт няма да е на по-ниска цена. И какво ще стане, ако кранчето се затвори.
• Следващият въпрос е, защо тази организация не организира такъв форум заедно с говедовъдите и да обсъдят заедно, какво да се прави, за да има за всеки достойно парче от баницата. Всичко това говори за тотално закриване на млечния сектор. Във Франция млекопреработвателите са се разбрали да не намаляват цената на суровото мляко докато е възможно. Пак там потребителите плащат по няколко цента повече, за да има допълнително за фермерите. Испанците сложиха минимални изкупни цени на млякото. Гърците имат продоволствена кошница, румънците въведоха за техните млечни продукти 20% надолу.
• Проведох разговор с един гръцки фермер по този въпрос. Какъв беше отговорът му. „Ако това се случи у нас, отиваме с тракторите, блокираме сградата и два дни никакво излизане. Ние водим голяма борба против всякакъв внос на млека, било сурово или на прах. Продукти произведени от вносно мляко, у нас, или в гръцка фабрика в чужбина, нямат право да носят името гръцки продукт. Имаме организация от фермери и млекопреработватели, която се занимава именно с тези въпроси, да не позволява да се произвеждат фалшиви сирена, да се агитира гръцкото, и да се балансират отношенията между фермери и млекопреработватели“.

В заключение: Мисля, че тази асоциация е длъжна да даде отговор на фермерите млечен сектор на тези въпроси. Да организира още един форум и целия млечен бизнес да разговаря по тези въпроси. Ако не, да помисли за смяна на името си.

Б.а- материала е подготвен на база публикации в официални медии за страната.

Михаил Михайлов – Изп. Директор НСГБ