Устойчивото развитие на аграрния бизнес е комплексно единство от три основни компонента – икономически, екологичен, социален. То не може да съществува, ако се наруши равновесието на неговите съставни елементи. Системата земя – животно е един уникален пример за взаимно обвързаност на елементите на устойчивостта. Ако е устойчива, тя е икономически силна и конкурентоспособна и предполага положителни социални постижения като осигуряване на заетост на много хора, стабилни доходи, опазване на здравето на хора и животни. Същевременно, тя ще осигурява значими екологични ефекти като осигуряване на чиста земя и околна среда, растителни и животински продукти с висока екологична чистота. Тези продукти имат по – висока цена, което повишава икономическия ефект от системата.
Животновъдството в България е традиционен отрасъл със сериозни предимства, породени от благоприятните природни условия, културата на земеделие и вековните традиции. Това предопределя развитието на много подотрасли – говедовъдство, биволовъдство, птицевъдство, свиневъдство, овцевъдство, козевъдство, коневъдство, зайцевъдство, рибовъдство, бубарство и пчеларство. От тях с най-голямо значение за икономиката на страната и устойчивото управление на земите имат говедовъдството, птицевъдството, свиневъдството, овцевъдството и козевъдството.
Връзката земеделие – екология е двупосочна, защото функционирайки земеделието променя околната среда в посока на изтощаване и деградация на природните ресурси (земя, вода), замърсява околната среда, нарушава екологичното равновесие. Тези отрицателни последствия са резултат на неправилно прилагани агротехнически практики – торене, растителна защита, напояване, лошо използване на пасищните системи, недостатъчни грижи за отглеждане на животните и за съхраняване и прилагане на органичните отпадъци. Социалните предимства се отнасят до подобряване качеството на живота на фермерите и на потребителите на техните продукти, подобряване на жизнената среда за човека и животните, до по – хуманно отношение към животните. Хуманното отношение към животните се свързва и с биологичното земеделие.
Биологичното земеделие е производствен метод, който запазва структурата и плодородието на почвата, осигурява висок стандарт на хуманно отношение към животните и избягва използването на продукти, позволени в конвенционалното земеделие, като например синтетични пестициди, хербициди, химични торове, стимулатори на растежа като антибиотици или генно модифицирани организми. Земеделските производители използват техники, които спомагат за запазване на екосистемите и намаляват замърсяването. При биологичната преработка на храни могат да се използват само ограничен брой добавки и помощни вещества.
1. Хуманно отношение към животните от гледна точка на осигуряване на подходящи условия за живот
Важна идея в биологичното животновъдство е, че на животните трябва да се осигури среда, която е подходяща за специфичните за вида им нужди. В това отношение, най-практикуваните методи включват:
– Постоянен достъп до отворени пространства
– Добра паша, за да се посрещнат адекватно хранителните им и поведенчески нужди
– Забрана на връзването или изолирането на животните
– Подходящ подслон
– Малка гъстота на животните
– Усилия да се намали времето при транспорт на животните
Общите принципи на биологичното животновъдство също така не допускат използването на рeшетъчни и силно релефни (оребрени) подове в помещенията за почивка.
Биологичното животновъдство ограничава отстраняването или подрязването на:
-Опашките – на овцете, свинете и други
– Клюновете – на пилетата, пуйките и други птици
– Рогата – на едрия рогат добитък, овцете и др.
Обичайно е в билогичното животновъдство третирането на животните да е съобразено с техните естествени, специфични за вида нужди. Така например, биологичните производители осигуряват на кокошките и други носещи птици дълги, „свободни“ периоди на почивка между периодите, в които те носят яйца. Често птиците са отглеждани в малки групи, за да могат да установят своите „социални йерархии“, както това е в дивата природа.
Новият Регламент за биологичното производство се отнася директно до животновъдните практики на няколко места, включително с изискването, че: персоналът, зает с отглеждането на животните, трябва да има необходимите основни знания и умения по въпросите на здравето и хуманното отношение към животните.
2.Хуманно отношение, свързано с умъртвяването на животните
Според принципите на биологичното земеделие болката и страданието трябва да бъдат сведени до минимум през целия живот на животното. Оттук произтичат изискванията за намаляване на времето при транспортиране на животните и контрола върху начините за умъртвяване – те трябва да бъдат максимално бързи и безболезнени.
- Хуманно отношение, свързано с храненето и здравето на животните
Тъй като качеството и съставът на биологичния фураж са важни при производството на биологично месо и други животински продукти, тези фактори са стриктно регламентирани.
Регламента на ЕС за биологичното производство изисква от биологичния производител да храни животните си с минимум 85% биологичен фураж (в зависимост от вида), а от 1 януари 2008 г. производителите трябва да осигуряват 100% биологична храна за добитъка, за да имат правото да продават продукцията си като „биологична“ и да използват логото на ЕС за означаване на биологичните продукти.
Принципите на биологичното земеделие, както и нормативната му уредба, изискват от биологичния производител да осигури свободно пасищно отглеждане на животните и достъп до храна, която отговаря на хранителните им нужди във всеки етап от развитието им.
В съответствие с принципа за използване на ресурсите „на място“, биологичният фураж трябва да бъде произведен по възможност в самото стопанство, в което биват отглеждани и животните. Биологичният фураж не може да съдържа следните съставки:
– Растежни хормони
– Синтетични аминокиселини
– Генетично модифицирани организми
следва: …
