Селекцията е другия фактор, от който зависи продуктивността. Ясно е, че след близо 20 години работа на Развъдните асоциации, не сме направили кой знае какво, да имат висока продуктивност не само кравите участващи в интервенцията селекционен контрол, а всички отглеждани крави за мляко в страната. На практика селекционерите – експертите към асоциациите са единствените хора, които стъпват във фермите веднъж месечно, и могат да запознаят фермерите с това, което се случва в млечното говедовъдство. На практика, те все още са „пионери“ в занаята.
Изоставането по отношение новите неща в селекцията е голямо. Първото е, че не сме членове на голяма федерация за дадена порода или развъждане. Разбира се, има и изключения. Съвсем скоро Асоциацията на Симентала стана член на Световната федерация и започва да работи по нейните изисквания. Кафявата порода също е член на Европейската федерация на Кафявото говедо. Най-голямата ни порода – Черношарено говедо, обаче не е член на подобна европейска организация, защото няма такава порода. Един много важен въпрос, който чака решение.
Второто е, че всяка асоциация иска да работи при “затворени врати“. Трудно могат да се намерят и прочетат отчетите на асоциациите. Всяка асоциация си има своя развъдна програма и работи по нея. Да, ама ние имаме поне три асоциации, които работят с Черношарената порода и обхващат над 70% от кравите под селекционен контрол. Всяка от тези асоциации работи с нейна си програма за обработка на данните. Всяка изследва млечните проби в различни лаборатории, които нямат връзка помежду си. Новите методи на селекция в света, като геномната селекция, селекция по генотип на майката и др. все още са приказките от хиляда и една нощ.
И още нещо.
Подготовката на селекционерите. Те са за поздравление. В повечето случаи самоуки, но повечето знаещи и на практика са най-редовните, които посещават фермите. Един професор – Стефан Робев преди много години бе казал – няма по-голяма загуба от това, един човек да работи нещо под неговите възможности. В селекцията се прави точно това. Много добри специалисти се занимават с вземане на проби и носене на куфарчетата. Това трябва да се прекъсне веднага и да се започне да се прави това, които правят другите. Защо, ще попита някой – ами модерните методи на селекцията ги няма у нас. Хората вече знаят всичко за животното още във фаза ембрион, ние не знаем почти нищо за него при смъртта му. Селекцията в момента се насочва към дълголетие на кравите, удължаване периода на доене преди заплождане, качество на млякото.
Изводи: Изоставаме в селекцията
Накрая и нещо за цената на млякото. Независимо, че на пръв поглед цената е висока в момента-средно около 1.0- 1.1лв отново сме на последните места в Европа. Всъщност с по ниски изкупни от нас са само две държави- Португалия и Словакия. И сега трябва да слезем на земята. Не съм казвал пред фермерите за да не се дразнят, но съгласете се не може да получаваме за кг мляко същите пари които получава един германски фермер. Ние продаваме млякото с масленост от 3.62% масленост и 3.21% протеин германеця взема няколко цента повече, но неговото мляко е с 4.2% м.в и 3.4 протеин и минимум продадено мляко от 800 тона на година. И още нещо. Цената на млякото у нас, се влияе от цената на млякото в Евора, колкото и малък производител да сме. Ето с това не мога да свикнат нашите фермери, че сме член на голямото семейство и трябва да се съобразяваме с всичко което се случва в ЕС.
Изводи: нямаме качество на млякото за да са по високи изкупните цени. Спасява ни единствено липсата на мляко на нашия и чуждите пазари.
Ето и нещо за цената от наш фермер:
– От тази година в България се плащат европейски изкупни цени на пресните млека – около 60-62 евроцента, само че нашите фермери не са ефективни, защото ако там малкият фермер произвежда около 20 т суровина на ден, тук малкият фермер произвежда по 100-200 л мляко. Техните крави имат млеконадой 40 л, в, тук са 10-15 л. При нас и фермерите, и преработвателите са неефективни, затова трябваше да имаме по-солидна подкрепа от държавата. На всичко отгоре тези фермери в чужбина получават силна финансова подкрепа от държавата. Липсата на перспективно мислене през последните 10 години доведе млечното говедовъдство до фалит и след няколко години няма да има нито българско сирене, нито кисело мляко“, по думите на Пламен Ангелов
Михаил Михайлов
