Възрастта на кравите е също интересен показател. Под селекционен контрол са над 100 000 бр крави. По данни на асоциациите, броят на кравите над 10 години е в рамките на до 1%, което е съвсем нормално за крави отглеждане за производство на мляко. Оказва се, че в стадата определени за млечни крави, които не са под селекционен контрол има над 90 000 бр, които са на възраст над 10 години. Интересно уравнение, за което няма формула за решаване. Всъщност има – това са утежнените условия при изписването от регистрите на умряло, заклано или продадено животно. За да се извърши всичко в тази връзка, както изисква законодателството, се изисква много време. И тази ниша веднага е запълнена от мургавите момчета, за които няма тайни и пречки да изведат едно животно от фермата. Цялата процедура е в загуба на фермера, но той няма друг изход. Например ако умре едно животно, какво да прави фермерът – няма екарисаж, няма мобилен оператор. Затова и няма умрели животни и има много стари животни. В прекупвачите остава и не малка печалба и не случайно в Румъния ги наричат „самсари“- невестулките.
Изводи: Нямаме точна информация – в случая за броят на отглежданите крави.
Не е решен въпросът с изкупуването на животните, клането по необходимост, извозване на умрелите животни, незаконната търговия
За да се получава повече мляко е необходимо да се развъждат породи за мляко. Какъв ни е потенциала в това отношение.
Потенциал–Величина, която характеризира състоянието на силово поле в дадена точка.
ИАСРЖ всяка година ни изненадва с нещо ново. След рангирането на животните под селекционен контрол, дойде и каталога за всички бици действащи на територията на страната. Сега службата по селекция ни поднася информация за породите.
В страната през 2021 г под селекционен контрол са 23 породи говеда с 129 667 бр. крави. Това са на практика елитните стада на България. Процентът на контролираните крави е около 35, съвсем нормален процент за да може да се върши задълбочена селекционна работа. От контролираните 23 породи, 20 са от т.н комерсиални породи, а останалите три са автохтонни и това са Искърско говедо, Късорого родопско говедо и Българско сиво говедо. От останалите 20 породи, пет от тях са създадени в България – Черношарено говедо, Българско родопско говедо, Българско кафяво говедо, Българско червено говедо и Българско черношарено говедо. Най-представителна е групата на Черношареното говедо – 75 991 бр.
Към млечно направление се отнасят девет породи, комбинирано са седем породи и месодайни шест породи. На практика Българското червено говедо и Българското черношарено говедо ги няма – останали са едва по 24 крави от двете породи. Другата застрашена порода от изчезване е Германския холщайн – 41 бр. Малък е също броят на кравите от породите Джерсей, Симентал за месо, Гаскон и Шароле – до 500 бр. Тук също селекционерите трябва да решат позицията на Холщайна.
Извод: малък е броят на развъжданите крави от актуалните породи в Европа в момента Симентал за мляко и Монтбелиард
Най-слабото място в млечното говедовъдство е осигуряването на качествен разплоден материал – разбирайте юници. Броят им е съвсем недостатъчен не само за подмладяване на стадата, а дори и за запазване броят на отглежданите крави. Статистиката е безмилостна и показва, че в началото на 2021 г сме имали готови юници за отелване 14 800 бр. През годината могат да влязат в основно стадо в най-добрия случай още 30 000 бр или всичко 44800 бр при необходимост от поне 80 000 бр за да не намалява броят на кравите. Към това трябва да се добави и не най-доброто отглеждане на ремонтните телета, отнасяйки се към категорията непродуктивни.
През последните години фермерите се научиха да смятат не само субсидиите, които получават, а и разходите, които правят. Оказа се, че една юница до отелването вече струва на фермера 4 000 лева – толкова за колкото може да се закупи от Германия, Холандия и други страни от ЕС. Това обаче не е всичко. От всички заделени женски телета за юници, до приключване на първа лактация стигат едва 60%. Това означава, че те поемат част от издръжката на бракуваните юници и стойността им вече достига 5-6 000 лева.
Михаил Михайлов
Следва продължение …..
Статистически коментар в стил М.Михайлов толкова си може човека това и прави и най-вече като обслужващ персонал ликвидатора на българското животновъдство Д.Зоров. Моят извод за неудачите в българското животновъдство не е в недостатъчният брой юници а в липсата на експерти,които да управляват сектора с такива измислени експерти като М.Михайлов и С.Караколев видяхте до къде го докарахме.
Не знам г-н Малджански на какво основание сравнявате Михайлов и Караколев. Единия е изтъкнат зооинженер в областта на селекцията, а другия – криминален контингент. За Ваше сведение материала си е много хубав. И изводът , че младите разплодни животни са определящи за бъдещето на млечното говедовъдство е напълно верен. Не знам какви специалисти търсите Вие, но без добра селекция няма прогрес в популацията.
По – добре , внимателно следете какво пише Михайлов, пък може и да се доберете до истината.