Дилемата, пред която сме изправени, т.е. дали да купуваме скъпи изкуствени торове, предимно азотни, или да пестим от тях, не е лесна за решаване. В тази връзка в много страни се провеждат семинари на които експерти и фермери се мъчат да „излъжат” ситуацията в която сме. Получава ли се и докъде, ще разберете ако прочетете материала до краи.
За да се получи приличен добив, е необходимо торене. Има обаче различни продукти за торене и освен това методи за активиране на недостъпни съставки. Затова разполагаме с минерални, естествени и органични торове, продукти от хранително-вкусовата промишленост, както и микробиологични средства и фетални методи.
Кои са те.
Естествен тор – има своите предимства, но и недостатъци. Един от недостатъците е краткотрайният ефект, причинен от съдържащата се в него предимно амониева форма. От друга страна обаче органичният азот, който е доминиращ в оборския тор в общия азотен баланс, има дълготраен ефект, обясняват експертите. Недостатъкът може да бъде липсата на нитратен азот в естествения тор и по този начин липсата на регулаторен ефект (нитратният азот влияе на фитохормоните). Друг недостатък на оборския тор и торовете са по-високите им разходи за прилагане в сравнение с минералните торове . От положителните характеристики на естествените торове трябва да се подчертае пълният състав за растенията, особено на торове, и притока на органични вещества в почвата, главно с оборски тор.
– Ако броим разходите за използване на собствен оборски тор, съдържащият се в него азот струва 0,8–2 € / kг. Този разход обаче трябва да бъде намален поради съдържащите се в естествения тор фосфор и калий .
Друг източник на азот са зелените торове с бобови растения или бобови растения в основната култура. Те могат да доставят на почвата азот в количества:
Средните норми за торене на полските култури с оборски тор са 2000-3000 кг на декар. В зависимост от почвено-климатичните условия и отглежданите култури тези норми варират. Зеленчуковите градини всяка година или през година се торят с големи норми оборски тор – 5000-6000 кг на декар.
Последействието от торенето с оборски тор продължава няколко години (от 3-5 до 10). То зависи преди всичко от механичния състав на почвата. На леки почви то е по-кратко, отколкото на по-тежки. В това отношение значение имат също климатът, срокът и начинът на внасяне на тора, степента на разлагането му и др.
