Казват, че един народ без история не е народ. Може би това важи и за овцевъдството в една страна – едно овцевъдство без история не е овцевъдство.
Нашето овцевъдство си има история и просто трябва да си я припомняме и както се развиват нещата при този тип бизнес през последните години, може и да напишем нова история.
Защо казвам историята.
Преди няколко дни официално се появи съобщение, че от месец април официално се разрешава смесването на спермата от няколко бика и смесена да се разлива в паетите. Разбира се, че става дума за използването и в стокови стада. Баш селекционерите все още не искат да го приемат, но това са фактите. Нещо повече, нашите приятели от фирмата за ИО от Нидерландия – Ки САМЕН, вече произведоха първите количества паети.
Всъщност нищо ново под слънцето.
Преди 40 години 70-80% от овцете на България се заплождаха, чрез методите на изкуствено осеменяване – ИО. Какво правехме по тези въпроси в АПК-Нова Загора. По него време имаше един председател на АПК- Георги Иванов, които е виждал още тогава, че мегаломанията ще доведе до опустяването на селото. Така,че в Новозагорско във всяко село – мисля, че бяха 24 имаше овцеферма в която се отглеждаха 1000 овце и говедовъдна ферма до 200 крави. Селекционната пирамида я бяхме направили – две кочопроизводни стада от които се произвеждаха над 250 коча от Тракийската тънкорунна порода за цялата страна, 12-14 възпроизводителни стада, които произвеждаха женския разплоден материал и другите бяха стокови стада. Всъщност това беше модула за ефективна овцеферма- четири стада по 220 овце майки, едно стадо женски шилета също от 220 бр.
Кочовете разделяхме в две стада по 60-80 бр. Елитни кочове – най-добрите две стада с пробници. Направихме дългосрочен случен план, като кочовете от различните линии на всеки две години се сменяха в съответното стадо. Разплодниците по време на кампанията се отглеждаха при идеални условия. В центъра за ИО, които се намираше в с.Съдиево бяха осигурени прекрасни условия, както за отглеждането на кочовете, така и оборудването на лабораторията.
Сперма се получаваше само сутрин, след съответните проверки се разреждаше и по случния плана се разпределяше по фермите. Осигуряваше се сперма за сутрешното и вечерното осеменяване. Разбира се заявката се даваше от бригадирите на овцефермите. Няколко джипа разнасяха материала по селата.
За стоковите ферми правехме точно това, което се прави сега в говедовъдството. Обикновено смесвахме спермата на много кочове след преценка и също констатирахме увеличаване на заплодяемостта. Кочовете даваха сперма също по определен график, екстрите, както им казват сега – жълтък, захар, мляко, си беше като всекидневния коктейл на почиващите на морето. Храненето беше изобилно, като при зърнените фуражи овеса представляваше 50 %. Поради това, че овцете бяха добре подготвени, една кампания я правехме за 30-35 дни.
С това исках да покажа, че осеменяването има история у нас.
Забравих само да допълня, че разредителя на проф. Златарев беше един от най- добрите за онова време. Сега, има много стада, които са по-малко на брой и трудно могат да осъществят това, но сегашните овцевъди и селекционери трябва да го направят. И все пак задача номер едно си остава производството на супер кочове и уточняване на направленията.
Само преди няколко дни, получих информация, че започва да се работи по въпроса за най-подходящата порода за дадения район при новите климатични условия. Това трудно ще стане при нас докато съществува зависимостта от автохтонните породи.
