По-високият възможен дял на обвързаното подпомагане дава шанс за по-силна подкрепа, но нищо не е гарантирано преди окончателното договаряне на правилата.
Българските овцевъди и козевъди навлизат в период на важни решения за бъдещото финансиране на земеделието. Предложените промени в Общата селскостопанска политика за 2028–2034 година могат да открият възможности за по-целенасочено подпомагане, но същевременно поставят въпроси за инвестициите, доходите и условията за кандидатстване.
Европейската комисия предлага възможност максималният дял на обвързаното с производството подпомагане да нарасне от 13% на 20%, с възможност за допълнителни 5% за определени чувствителни сектори и райони.
Тази промяна би могла да бъде важна за овцевъдството и козевъдството, но не означава автоматично увеличение на субсидиите с 7% или 12%.
Става дума за възможен размер на финансирането в рамките на бъдещите правила. Всяка държава ще трябва да определи как да използва допустимите инструменти и при какви условия ще подпомага производителите.
Защо обвързаното подпомагане е толкова важно?
Овцевъдството и козевъдството имат особености, които не могат да бъдат отчетени достатъчно добре само чрез общи плащания на площ.
Производството зависи от броя и продуктивността на животните, разходите за хранене, ветеринарното обслужване, труда и възможностите за реализация на мляко, месо и животни.
При по-малките семейни стопанства възможностите за разпределяне на постоянните разходи върху голям брой животни са ограничени. В същото време производителите трябва да поддържат стадата, да осигуряват ежедневна грижа и да спазват ветеринарните и производствените изисквания.
Затова обвързаното подпомагане може да има съществено значение за запазването на производството.
По-високият допустим дял би дал на България допълнителна възможност да насочва средства към чувствителни сектори. Но реалният ефект ще зависи от начина, по който ще бъдат разработени националните схеми.
Планинските райони не бива да остават на заден план
Овцевъдството и козевъдството имат важно място в райони, където възможностите за други земеделски производства са ограничени.
В планинските и необлагодетелстваните територии пасищното животновъдство поддържа стопанската дейност, осигурява заетост и допринася за използването на земи, които трудно могат да бъдат включени в интензивно растениевъдство.
Тези особености трябва да бъдат отчетени при подготовката на бъдещите правила.
Необходимо е да има яснота как ще се определят допустимите животни, как ще се доказва действителната производствена дейност и какви условия ще трябва да изпълняват стопанствата.
Самото увеличаване на възможния европейски финансов ресурс няма да бъде достатъчно, ако условията за достъп до него не съответстват на особеностите на производството.
Инвестиционните средства са не по-малко важни от субсидиите
За много овцевъдни и козевъдни стопанства модернизацията е въпрос на оцеляване.
Обновяването на животновъдните сгради, подобряването на условията за отглеждане, закупуването на оборудване и създаването на възможности за преработка могат да помогнат за намаляване на разходите и за получаване на по-голяма добавена стойност от произведената продукция.
Европейската комисия предлага нова финансова конструкция, при която средствата за земеделие и развитие на селските райони ще бъдат включени в по-широки национални и регионални партньорски планове.
Това може да улесни съчетаването на различни инвестиции, но създава и риск земеделските проекти да се конкурират за ресурс с други приоритети.
Предвидените средства за селските райони не са предназначени единствено за земеделски производители. От тях могат да се финансират и инфраструктура, услуги и други дейности в местната икономика.
Следователно не е достатъчно да има общ финансов ресурс за селските райони. Необходимо е да се знае каква част ще бъде насочена пряко към модернизацията на животновъдните стопанства.
Какво трябва да поискат българските производители?
Овцевъдите и козевъдите имат основание да настояват за конкретни отговори по няколко въпроса:
- Какъв ресурс ще бъде отделен за обвързано подпомагане?
- Как ще бъдат определяни допустимите животни и производствените условия?
- Ще има ли достатъчно средства за модернизация на стопанствата?
- Как ще бъдат отчетени особеностите на планинското и пасищното животновъдство?
- Какво национално финансиране ще бъде необходимо за прилагането на бъдещите мерки?
Тези въпроси трябва да бъдат поставени преди окончателното приключване на европейските преговори.
Към 22 октомври 2026 година няма окончателно договорени финансови параметри за България за периода 2028–2034 година. Предложените промени все още подлежат на обсъждане и одобрение.
Бъдещето на овцевъдството и козевъдството ще зависи не само от размера на европейския бюджет, но и от това дали България ще използва възможностите за подкрепа на реалното производство и ще осигури средства за модернизация на стопанствата.
