Електронната идентификация и надеждните записи за запложданията могат да помогнат на стопаните да определят кога всяка овца наближава агнене. Проучване в турско мериносово стадо показва обещаващи резултати, но точността зависи от наличните данни.
Кога ще се оагни всяка овца? За стопаните отговорът означава по-добра организация на дежурствата и повече възможности да окажат навременна помощ. Изследване на Бурак Йълмаз и Корай Текин от Анкарския университет разглежда как обединяването на данни за овцете, кочовете и запложданията може да подпомогне тази прогноза в реални производствени условия. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov
Проучването обхваща 210 овце, които вече са раждали, и 11 възрастни коча. Използваната система съчетава електронна идентификация чрез радиочестотни ушни марки, автоматично претегляне, наблюдение на разгонването, регистриране на покриванията с камери и маркиращи средства, оценка на разплодниците и диагностика на бременността.
За изчисляване на очакваната дата на агнене изследователите използват първото потвърдено покриване и добавят 148 дни.
Колко точна е прогнозата
В основната анализирана група от 51 овце средното абсолютно отклонение между прогнозната и действителната дата на агнене е 3,23 дни.
По-добри резултати са отчетени при отделен ретроспективен анализ на 49 естествено заплодени овце с пълни записи за покриването и раждането. При тях средната продължителност на бременността е 147,24 дни, а изчисляването с ориентир от 148 дни дава средно абсолютно отклонение от 1,37 дни.
В тази група 77,6% от овцете се оагняват в рамките на един ден преди или след прогнозната дата, а 95,9% — в рамките на два дни преди или след нея.
Резултатите от двете групи трябва да се разграничават. По-високата точност във втория анализ показва колко важни са надеждните записи за покриването, но не означава, че същият резултат е постигнат при всички включени животни.
Авторите подчертават също, че 148 дни са практически ориентир, а не универсален срок за бременността при всяка овца.
По-добра организация около агненето
Практическата полза е в определянето на по-тесен период за засилено наблюдение. Вместо работниците да следят всички овце с еднаква интензивност в продължение на седмици, системата може да насочи вниманието им към животните, които наближават агнене.
Това създава възможност по-рано да бъдат забелязани затруднени раждания и да се провери дали новородените агнета са поели коластра и са защитени от преохлаждане. Технологията подпомага организацията, но наблюдението от стопанина и ветеринарния лекар остава решаващо.
Данните за кочовете също имат значение
При пет от кочовете е извършена подробна оценка на разплодната годност, качеството на спермата и способността им да извършват покривания.
Изследователите установяват положителна връзка между активността при покриване и дела на бременните овце при проверката на 45-ия ден. Наблюдавана е и отрицателна връзка с концентрацията на сперматозоидите. Възможното обяснение е по-честата еякулация при по-активните разплодници.
Тези наблюдения обаче се отнасят само за пет коча и не позволяват общи заключения за други стада.
По-кратко време за работа с животните
Системата позволява да се проследяват теглото и телесното състояние на всяка овца през репродуктивния цикъл. Отчетени са и организационни подобрения: средното време за една работна сесия с животните намалява от 4,89 на 2,24 часа, а средният брой ангажирани работници — от 5,15 на 3,43. Същевременно броят на преминалите животни се увеличава от 77 на 118 овце на сесия.
Авторите уточняват, че изследването не е специално разработено за измерване на производителността на труда. Затова тези резултати са допълнително наблюдение, а не гаранция за същите икономии във всяко стопанство.
За българските овцевъди основният практически извод е значението на точния индивидуален запис за покриването. Когато той се свърже с останалата информация за животното, планирането на агнилната кампания може да стане по-прецизно. Доколко подходът ще работи при други породи и условия на отглеждане, предстои да бъде проверено.
