Темата вече се обсъжда активно от турските организации на износителите, които предупреждават, че новите правила могат да затруднят достъпа до пазара на редица земеделски продукти. За България въпросът също е важен, тъй като изискванията на Европейския съюз определят условията, при които храните се произвеждат, преработват и предлагат на пазара.
Кои продукти ще бъдат засегнати?
Обхватът на новите и променяните изисквания е широк. Сред продуктите, посочени в информацията на турските износители, са шамфъстъкът, сусамът, медът, лешниците, бобовите култури, слънчогледовото и други растителни масла, какаото, сладкарските изделия, зърнените култури, подправките, сушените билки, цитрусовите плодове, сушените плодове, пресните зеленчуци, маслините, зехтинът и консервираните храни.
В обхвата попадат и животински продукти, както и различни преработени храни. Това означава, че вниманието няма да бъде насочено единствено към суровината, получена от стопанството. Значение ще имат също преработката, съхранението, използваните опаковки и начинът, по който готовата продукция достига до потребителя.
За земеделските производители това поставя на преден план необходимостта да познават изискванията към продукцията си и да поддържат добра проследимост на производствените процеси.
Контролът върху пестицидите остава ключов въпрос
Една от основните теми е свързана с остатъците от пестициди в храните. Европейският съюз определя максимално допустими нива за остатъците от различни препарати за растителна защита. Тези стойности са важни както за продукцията, произведена в държавите членки, така и за храните, внесени от трети страни.
Обсъжданите промени предвиждат допълнителни ограничения, свързани с вноса на храни, при чието производство са използвани пестициди, забранени в Европейския съюз. Предложението предизвиква възражения от страна на редица търговски партньори, които настояват правилата да бъдат основани на научна оценка на риска и да се съобразяват с международните търговски договорености.
Това е особено важно за износителите, защото несъответствието с приложимите европейски изисквания може да доведе до засилен контрол, забавяне на доставките или отказ за допускане на определени партиди до пазара.
Трябва да се прави разлика между вече приети правила и предложения, които все още се обсъждат. Не всички съобщени промени следва да се приемат като окончателно действащи изисквания.
MOAH – замърсители, които могат да попаднат в храните и чрез опаковките
Друг важен въпрос е свързан с така наречените MOAH – ароматни въглеводороди от минерални масла. Това са сложни химични смеси, произхождащи от нефт или от синтетични процеси. Някои вещества от тази група пораждат сериозно безпокойство заради възможните си вредни въздействия върху човешкото здраве.
Замърсяването не е задължително да възникне още на полето. То може да се появи и след прибирането на реколтата, по време на транспортирането, съхранението или преработката.
Сред възможните източници са:
– печатарски мастила, които преминават от опаковъчни материали към храната;
– чували и опаковки от рециклирана хартия;
– течове на смазочни материали от земеделски машини;
– масла, използвани при преработката на хранителни продукти;
– разтворители, използвани при извличането на определени съставки;
– замърсяване от околната среда.
Това показва, че безопасността на храните зависи от цялата производствена верига, а не само от начина на отглеждане на културите или от качеството на суровината.
В информацията на турските износители се подчертава, че при определянето на максималните нива трябва да се отчита крайният продукт, независимо откъде идва замърсяването. Затова се препоръчва проверка на опаковъчните материали, контрол върху обработката след прибиране на реколтата и подходящи условия за съхранение.
Към момента на публикуване на цитираната информация проектът за максимално допустимите нива на MOAH все още не е бил публикуван в Официален вестник на Европейския съюз. Посоченото очакване е той да бъде приет през октомври 2026 г., но окончателният му статут и датите на прилагане трябва да бъдат проверени в официалните документи на ЕС.
Колко често ще се проверяват продуктите?
Според предоставената информация честотата на проверките при различните продукти варира между 10% и 50%. Точният процент зависи от вида на стоката и приложимия режим на контрол.
Списъците с продукти, подлежащи на засилен контрол, се преразглеждат периодично. Следващата актуализация е очаквана в началото на 2027 г.
За износителите това означава, че не е достатъчно да се познават изискванията само към момента на сключване на договора. Необходимо е да се следят и последващите промени, защото даден продукт може да попадне под различен режим на проверка.
ЕС планира 144 инспекции през 2027 г.
Европейската комисия е предвидила общо 144 инспекции, свързани с храните и селскостопанските продукти, в държави членки и трети страни. Според информацията, обобщена от турските износителски организации, 45% от проверките се очаква да бъдат извършени в държави от ЕС, а останалите 55% – в трети страни.
За Турция са посочени пет инспекции през 2026 г., докато за 2027 г. е предвидена една, насочена към живи двучерупчести мекотели.
Тези проверки са част от системата за наблюдение на спазването на европейските правила за безопасност на храните, здравето на животните и здравето на растенията. Те не бива да се бъркат с проверките на всяка отделна пратка на границата, тъй като имат различен обхват и предназначение.
19 държави оспорват предложените ограничения за пестицидите
Предложенията на Европейския съюз предизвикват и международен спор. Според информацията на турските износителски организации 19 държави, сред които Съединените щати, Япония, Бразилия и Канада, са обединили усилия в рамките на Световната търговска организация срещу предлаганите промени.
Тези държави настояват максимално допустимите нива на остатъци от пестициди да се определят прозрачно, въз основа на научни оценки на риска за човешкото здраве и след консултации с търговските партньори. Те изразяват становище, че предложените ограничения могат да противоречат на международните търговски правила.
Това обаче е позицията на участващите държави, а не окончателно решение на Световната търговска организация.
Турция не се е присъединила към инициативата. По данни от публикацията въпросът трябва да бъде обсъден между турските институции и износителските организации, както и в рамките на диалога с Европейската комисия.
Какво означават промените за земеделските производители?
Новите изисквания поставят акцент върху няколко практически задачи, които са важни и за българските стопанства, когато произвеждат продукция за европейския пазар или участват във вериги за доставки.
Първо, проследимост на продукцията. Трябва да има ясна информация за произхода на суровините, използваните препарати за растителна защита и операциите след прибирането на реколтата.
Второ, правилно съхранение. Подходящите помещения, чистите складове и безопасните опаковки намаляват риска от замърсяване на продукцията.
Трето, контрол на техниката и оборудването. Течове на масла и други смазочни материали могат да създадат проблеми, особено когато продукцията влиза в пряк контакт със замърсени повърхности.
Четвърто, внимание към договорите и изискванията на купувачите. Преди продажба или износ трябва да се уточнят приложимите показатели за качество, необходимите лабораторни анализи и документите, които придружават партидата.
Пето, следене на официалните промени. Производителите и преработвателите трябва да разграничават вече действащите правила от проектите и предложенията, за които все още няма окончателно решение.
Новите изисквания не означават автоматично, че всички продукти ще бъдат подложени на еднакъв контрол или че всяка несъответстваща партида ще бъде отхвърлена при едни и същи условия. Решаващи са конкретният регламент, видът на продукта и установеното несъответствие.
Основният извод е, че достъпът до европейския пазар ще продължи да зависи не само от произведеното количество, но и от доказуемото качество, безопасността и контрола по цялата верига – от стопанството до крайния продукт.
