При ликвидиране на огнище животните се умъртвяват по официално разпореждане, а обезщетението зависи и от това дали стопанинът е спазвал ветеринарните правила.
От БАБХ посочват като проблеми неспазването на мерките за биосигурност и закъснялото съобщаване за клинични признаци.
И точно тук идва въпросът, който тревожи всеки овцевъд и козевъд:
Ако стадото бъде умъртвено заради шарка, кой плаща и колко?
Отговорът е: при изпълнение на законовите условия собственикът подлежи на обезщетяване по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това е потвърдено и в последните съобщения на Българската агенция по безопасност на храните за новите огнища на шарка.
Но това не е безусловна компенсация за всяка загуба.
Какво представлява шарката и защо реакцията е толкова строга?
Шарката по овцете и козите е заразно заболяване, което може да се разпространява бързо в стадата.
За хората заболяването не представлява опасност, но за животновъдството може да има сериозни икономически последици.
При потвърдено огнище целта на ветеринарните власти е инфекцията да бъде ликвидирана и да не бъде пренесена към други стопанства.
Затова при установено огнище могат да бъдат предприети мерки за умъртвяване на засегнатите и контактните животни, ограничения за движение и поставяне на района под официален контрол.
Точно по тази причина на стопаните в последните огнища е съобщено, че подлежат на обезщетяване по Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Кога може да се стигне до умъртвяване на цялото стадо?
Това е един от най-тежките моменти за всеки животновъд.
При заразна болест не се гледа само дали всяка овца или коза има видими признаци.
Едно животно може да изглежда здраво, но да е било в контакт с инфекцията.
Затова мерките могат да обхванат и контактни животни, когато това е необходимо за ликвидирането на огнището.
Решението не се взема от стопанина. То се взема от компетентния ветеринарен орган съгласно европейското и българското законодателство. Именно затова е важно да се прави разлика между:
доброволно заколено животно във фермата
и
животно, умъртвено като част от официална ветеринарна мярка.
При втория случай може да възникне право на обезщетение.
Какво трябва да направи стопанинът при първите съмнителни признаци?
Тук няма място за изчакване.
Ако овцевъдът или козевъдът забележи признаци, които го карат да подозира шарка, трябва незабавно да потърси ветеринарен лекар и да уведоми компетентните органи.
Последните случаи показват защо това е толкова важно.
Не трябва да се чака „още ден-два, за да се види дали ще мине“.
При заразните заболявания тези дни могат да имат значение за цял район.
Какво става след сигнала?
След съобщаването на съмнението ветеринарните власти извършват проверка и при необходимост вземат проби за лабораторно изследване.
Докато се изяснява ситуацията, могат да бъдат въведени ограничения.
При последните огнища на шарка са определяни:
- 5-километрова защитна зона;
- 20-километрова надзорна зона;
- забрана за придвижване на овце и кози, освен при определени условия;
- оборно отглеждане;
- преброяване на животните;
- актуализиране на данните във ВетИС;
- официален ветеринарномедицински контрол;
- проследяване на движенията на животни, продукти, фуражи и транспортни средства.
Тоест една ферма може да попадне в ограничителна зона, без в нея непременно да има установено заболяване.
Следва …
1 част/ Шарката по овцете и козите: Кога държавата обезщетява фермера и какво трябва да знае стопанинът
2 част/ Шарката по овцете и козите: Кога държавата обезщетява фермера и какво трябва да знае стопанинът
3 част/ Шарката по овцете и козите: Кога държавата обезщетява фермера и какво трябва да знае стопанинът
