Вече имаме документите.
Имаме анализа на EFSA за България и Гърция. Имаме европейската оценка на Закона за здравето на животните. Имаме и националните позиции.
От тях се вижда нещо много важно: – истинският въпрос не е „ваксинация или клане“.
Въпросът е как се комбинират инструментите така, че епидемията да бъде спряна с възможно най-малко загуби за животновъдството.
Първият инструмент е откриването
Колкото по-бързо бъде открито заразеното стопанство, толкова по-малко време вирусът има за разпространение.
EFSA моделира различна продължителност на инфекциозността на стопанството и показва колко силно скоростта на откриване и унищожаване влияе върху епидемията. При България бързото откриване и унищожаване на заразените стопанства може да постави епидемията под контрол в рамките на около 1–2 години.
Това означава, че ветеринарният контрол не е формалност.
Всеки ден има значение.
Вторият инструмент е движението
Вирусът не се интересува от административните граници.
EFSA посочва като възможни пътища за разпространение движението на животни, общи пасища и водопои, сезонни контакти, стригане и други дейности, които създават контакт между стопанства.
Затова ограниченията на движението са част от контрола.
Но те имат и цена.
Продължителните забрани означават проблеми за търговията, размножаването, храненето, изкупуването на мляко и нормалната работа на фермата.
Точно тук ветеринарната политика се сблъсква с реалния живот.
Третият инструмент е унищожаването на заразените животни
Когато има заразено стопанство, бързото унищожаване на заразените животни е част от стратегията за ограничаване на заболяването.
EFSA не предлага да се изостави този инструмент.
Напротив.
Моделите с ваксинация също включват откриване и унищожаване на заразените стопанства.
Това трябва да се казва ясно, защото иначе разговорът се превръща в фалшив избор.
И четвъртият инструмент е ваксинацията
Тук идва голямата промяна.
Според EFSA ваксинацията значително намалява размера и географското разпространение на епидемията в българския модел.
Националната ваксинация показва по-добро ограничаване от ваксиниране само в четири области.
А двегодишна кампания, комбинирана със стандартните мерки, е моделирана да доведе до ликвидиране на заболяването една година по-рано от стратегии без ваксинация.
Това е може би най-важното число от целия анализ.
Не защото означава, че България трябва автоматично да започне национална ваксинация.
А защото показва, че ваксинацията има измерим потенциал да промени хода на епидемията.
Значи ли това, че трябва да ваксинираме всичко?
Не автоматично.
Няма да правим услуга на животновъдите, ако заменим една крайност с друга.
EFSA посочва ограниченията — няма разрешена в Европейския съюз ваксина срещу шарката по овцете и козите, няма DIVA ваксини, а данните за някои европейски условия са ограничени.
Затова правилният въпрос е друг:
Има ли държавата готов план за използване на ваксинацията, ако научните, ветеринарните и европейските условия го позволят?
Това е съвсем различен въпрос.
Защото всяко убито животно има две истории
Първата е епидемиологичната — дали мярката е помогнала да бъде спрян вирусът.
Втората е човешката — какво остава след това във фермата.
Една овца или коза не е просто бройка в таблица. Тя е част от стадо. Стадото е част от ферма. Фермата е част от производство. А производството е част от продоволствената сигурност.
Затова европейският разговор за ваксинацията не трябва да се води като спор между чиновници, ветеринари и политици.
Той трябва да бъде разговор за това как да спрем болестта, преди да се наложи да унищожим още стада.
И тук вече има една много проста логика:
ако ранното откриване спасява стада, трябва да откриваме по-рано.
Ако контролът на движението спира разпространението, трябва да го прилагаме ефективно.
Ако унищожаването на заразените стада е необходимо, трябва да бъде извършено бързо и по ясни правила.
А ако ваксинацията може да намали броя на новите огнища, тя трябва да бъде реално разглеждана като част от инструментариума.
Не вместо всичко останало.
А заедно с него.
Защото целта на здравната политика по животните би трябвало да бъде не да отчете колко животни е унищожила.
Целта трябва да бъде колко животни е успяла да опази, като същевременно спре заболяването.
Източници
- EFSA, Sheep and goat pox: vaccines and vaccination scenarios to control the epidemics in Greece and Bulgaria in 2025.
- Европейска комисия, оценка на Закона за здравето на животните, COM(2026) 352.
- Европейска комисия, SWD(2026) 179 – подробната оценка на регламента.
България и Гърция под лупата на EFSA:1 част/ Гърция пред неудобния въпрос: защо животните се унищожават
2 част/ Ваксинация или унищожаване на заразените стада?
3 част/ Какво може да промени ваксинацията
4 част/ Какво позволява ЕС за ваксинацията при животните
5 част/ Ваксинация или унищожаване: как всъщност се контролира шарката по овцете и козите
