В спора за ваксинацията често се появява един въпрос:
„Ама разрешава ли го Европейският съюз?“
Отговорът не е „да“ или „не“.
Европейската система е по-сложна — и всъщност е променена именно с идеята да даде повече възможности за превенция и контрол.
Европейската комисия направи през юли 2026 г. оценка на Закона за здравето на животните — Регламент 2016/429. Докладът е COM(2026) 352, придружен от работния документ SWD(2026) 179.
Ваксинацията е част от превенцията
Работният документ на Комисията посочва, че Законът за здравето на животните въвежда по-широка и по-гъвкава правна рамка за ваксинацията.
В нея ваксинацията може да се използва не само като спешна мярка при вече възникнало заболяване, но и като превантивен инструмент, когато това е подходящо.
Предвидени са и механизми за създаване на европейски запаси от антигени и ваксини за координирана реакция при необходимост.
Това е важно уточнение.
Европейското законодателство не казва: – „При всяка епидемия ваксинирайте.“
Но не казва и: – „Ваксинацията няма място.“
Решенията зависят от конкретното заболяване, риска, наличните ваксини, научните данни, търговските последици и ветеринарната стратегия.
А Комисията вече говори за по-широко използване
В официалното представяне на оценката от 6 юли 2026 г. Европейската комисия посочва като една от областите за допълнителна работа потенциално по-широкото използване на ваксинацията като превантивен инструмент.
Още по-пряко е формулирано в работния документ: Комисията отчита, че безпрецедентният брой животни, които трябва да бъдат унищожавани заради разпространението на заболявания, засилва призивите за по-широко използване на ваксинацията там, където това е възможно.
Комисията заявява, че ще провери дали действащите правила за ваксинация са достатъчно подходящи и дали подходът към различните заболявания от категория А отговаря на нуждите.
Това е съществената промяна
Европейската политика постепенно се движи към по-широко използване на превенцията.
Не само: – има огнище → убиваме заразените животни → ограничаваме движението.
А: – предотвратяване → наблюдение → ранно откриване → ваксинация, когато е подходяща → контрол на движението → унищожаване на заразените животни, когато е необходимо.
Това е много по-различен подход.
– И той е особено важен за животновъдството, защото всяко унищожено стадо има цена, която не се измерва само с обезщетението.
– Има генетичен материал.
– Има години селекция.
– Има производство на мляко.
– Има бъдещо стадо.
– Има семейство, което живее от тази ферма.
Но има и граница
Не бива да превръщаме европейската рамка в обещание, че ваксинацията автоматично ще спаси всяко стадо.
При шарката по овцете и козите EFSA посочва конкретни ограничения. Към момента няма ваксини срещу заболяването, разрешени в Европейския съюз, а наличните данни имат ограничения. Няма и търговски ваксини с DIVA възможност.
Това са реални проблеми.
Но точно затова въпросът е още по-важен: – ако ваксинацията е бъдещ инструмент, защо държавите да чакат следващата епидемия, вместо предварително да решат какви ваксини, какви правила, какъв контрол и какви планове ще използват?
Защото когато заразата вече е в стадото, времето за мислене е много по-малко.
Източници
Европейска комисия, COM(2026) 352 final, оценка на Закона за здравето на животните.
Европейска комисия, SWD(2026) 179 final, подробен оценъчен документ.
Европейска комисия, официално представяне на оценката, 6 юли 2026 г.
EFSA, научният доклад за България и Гърция.
България и Гърция под лупата на EFSA:
1 част/ Гърция пред неудобния въпрос: защо животните се унищожават
2 част/ Ваксинация или унищожаване на заразените стада?
3 част/ Какво може да промени ваксинацията
4 част/ Какво позволява ЕС за ваксинацията при животните
5 част/ Ваксинация или унищожаване: как всъщност се контролира шарката по овцете и козите
