Румънските овцевъди избухнаха: Букурещ пламна заради блокирания пазар и унищожаването на стада
Румънските овцевъди излязоха на улицата, но този път протестът не остана мирен. Стотици животновъди се събраха пред правителството в Букурещ с искания за възстановяване на износа на живи овце, промяна на мерките при заболяванията по животните и защита на фермите си. Напрежението бързо ескалира, стигна се до сблъсъци с жандармерията, използван бе сълзотворен газ, а има и задържани.
Причината за гнева е позната на всеки животновъд – когато държавата затвори пазара, фермерът остава със стадото, разходите и сметките. Овцевъдите твърдят, че ограниченията заради заболяванията по дребните преживни животни практически блокират продажбите и износа. А когато няма пазар, животните продължават да ядат, независимо от административните решения.
Сред основните искания на протестиращите е да бъде възстановен износът на живи овце. Животновъдите са категорични, че искат да продават животните си, а не да бъдат поставяни в ситуация, при която единственото решение при определени огнища е унищожаването на стада.
Особено показателен е разказът на овцевъд от Васлуй, който отглежда около 1200 овце. По думите му преди ограниченията е продавал за износ между 600 и 700 животни. Сега голяма част от продукцията остава във фермата, а възможностите за реализация са силно ограничени.
Точно тук е големият проблем – фермерът не може да спре разходите си, само защото някой е спрял пазара. Храната трябва да се купи, животните трябва да се гледат, работниците трябва да се платят, а ветеринарните разходи не изчезват. Междувременно цената, която получава производителят, може да се срине.
Протестиращите са недоволни и от начина, по който се прилагат мерките при заболяванията. Част от тях поставят под въпрос и ваксинационните стратегии, тъй като се опасяват от нови ограничения върху движението и продажбата на животни.
Овцевъдите: Не искаме да ни убиват животните
В центъра на недоволството е съдбата на стадата при установяване на заболявания. Овцевъдите настояват за работещи решения, които да не водят автоматично до унищожаване на животни и до блокиране на търговията.
Овцевъдите поставят под въпрос и предложението за ваксинация. Част от тях се опасяват, че при въвеждането ѝ ще последват нови ограничения за движението и продажбата на животните.
Протестът е трябвало да бъде мирен
Представители на сектора заявяват, че не приемат насилието и се разграничават от хората, които са нападнали жандармерията.
Румънските медии съобщават и за версия, според която в протеста са се включили външни групи, които са провокирали безредиците. Представители на овцевъдите също твърдят, че агресивните участници не са били техни колеги.
Така протестът, започнал с конкретни искания за оцеляването на животновъдните ферми, постепенно излезе извън рамките на селскостопанската демонстрация.
Овцевъдите обаче заявяват, че ще останат в Букурещ, докато не получат отговор от властите. Основното им послание остава едно: да могат да продават животните си и да запазят стадата, от които зависи препитанието на техните семейства.
А това вече е предупреждение и за българските овцевъди. Защото границата между „мерки за контрол на заболяването“ и „икономическо унищожаване на фермата“ понякога се оказва много тънка. Болестта е ветеринарен проблем, но когато заради нея пазарът бъде затворен за дълго, последствията стават икономически – и ги плаща фермерът.
В Букурещ обаче протестът излезе извън рамките на обичайното земеделско недоволство. Част от демонстрантите пробиха загражденията и се стигна до сблъсъци със силите на реда. Срещу жандармерията са хвърляни камъни, бутилки и други предмети, а силите на реда използваха сълзотворен газ. Има задържани и пострадали.
Представители на овцевъдния сектор се разграничиха от агресивните участници и заявиха, че протестът е трябвало да бъде мирен. Основните искания на животновъдите обаче остават същите – възможност да продават животните си, възстановяване на търговията и правила, които да позволят на фермите да оцелеят.
Румънските овцевъди показаха нещо, което българските фермери отдавна знаят: когато производителят няма право да продава, но продължава да плаща за всеки ден живот на стадото, кризата вече не е само ветеринарна. Тя е криза на самото стопанство.
И когато една ферма бъде доведена до ръба, накрая овцевъдът не пита за поредната наредба. Пита дали изобщо ще има стадо, което да остави на следващата година.
А към управляващите въпросът е още по-прост: ако не могат да осигурят работещи правила, пазар и защита за хората, които произвеждат храната, тогава защо изобщо са там? Управлението не е само да пишеш забрани и да броиш щетите. Ако не можеш да решаваш проблемите, идва време да направиш място на тези, които могат.
