Броят на млечните овце майки намалява с 8,3% през 2025 г., а произведеното овче мляко – с 5,1%. Изчисленото количество мляко на една овца обаче се увеличава
Българското овцевъдство продължава да губи млечни овце, но данните за производството на мляко показват една по-интересна картина. През 2025 г. броят на млечните овце майки намалява по-бързо от произведеното количество овче мляко.
Към 1 ноември 2024 г. в страната са отчетени 649 185 млечни овце майки. Годишното производство на овче мляко е 48,125 литра. През 2025 г. млечните овце вече са 595 019, или с 8,3% по-малко. Произведеното овче мляко е 45,674 литра, което е спад от 5,1%.
На пръв поглед това изглежда като поредното намаление на сектора. Когато двете числа се поставят едно до друго обаче, се вижда нещо друго.
От около 74 на близо 77 литра
Ако общото количество произведено мляко се раздели на броя на млечните овце майки, за 2024 г. се получават около 74,1 литра на овца, а за 2025 г. – около 76,8 литра.
Това означава увеличение на изчисленото количество мляко на една млечна овца с приблизително 3,5%.
Тук обаче трябва да се направи важно уточнение. Тези 74,1 и 76,8 литра не са индивидуална средна млечност, измерена чрез контрол на всяка овца. Те са получени чрез съпоставяне на общото производство на овче мляко с броя на млечните овце майки.
Затова по-точно е да говорим за изчислено производство на мляко на една млечна овца, а не да твърдим, че всяка овца в България е дала съответно 74 или 77 литра.
По-малко животни, но спадът на млякото е по-малък
Разликата между двата показателя е важна.
През 2025 г. млечните овце намаляват с 54 166 животни, докато производството на овче мляко се свива с около 2 450 литра.
С други думи, броят на млечните овце намалява с 8,3%, а млякото – с 5,1%.
Това означава, че спадът в броя на животните е по-голям от спада в производството. Именно затова изчисленото количество мляко, отнесено към една млечна овца, се повишава.
Но от тези данни не може да се направи заключение, че всяка овца действително е станала с 3,5% по-продуктивна. Върху резултата влияят структурата на стадата, породният състав, храненето, продължителността на доенето и начинът, по който се използва млякото.
Тревожният показател остава броят на млечните овце
По-същественият проблем за сектора е продължаващото намаляване на млечното направление.
Млечните овце майки са 649 185 през 2024 г., а година по-късно остават
595 019. В същото време броят на другите овце майки се увеличава от 213 744 на 221 901.
Така в рамките на едно и също овцевъдство се наблюдават две различни тенденции – млечното направление се свива, докато броят на другите овце майки се увеличава.
Това е важно и от гледна точка на българската млечна индустрия. По-малкото млечни овце означава по-малка база за производство на овче мляко и съответно по-малко местна суровина за сирене и други млечни продукти.
Какво всъщност показват числата?
Данните за 2024 и 2025 г. не дават основание да се каже нито че българската овца е станала значително по-млечна, нито че производителността рязко се е влошила.
Те показват нещо по-просто и по-важно: България има все по-малко млечни овце, но производството на мляко намалява по-бавно от техния брой.
Това води до по-високо изчислено количество мляко на една млечна овца – от около 74 литра през 2024 г. до близо 77 литра през 2025 г.
Следващият въпрос обаче е много по-интересен: колко мляко реално може да даде една добре хранена и селекционирана българска овца и колко голяма е разликата между националната статистика и резултатите в добрите ферми?
Точно там вече започва разговорът за породите, храненето, селекцията и реалната продуктивност.
Източник: Министерство на земеделието и храните, Агростатистика.
По-малко млечни овце, но повече мляко на овца – какво показват данните за 2024 и 2025 г.
Млечните овце намаляват, но месодайните се увеличават
Спад от почти 10% в производството на овче сирене през 2025 г.
