Компостът във фермата: как оборският тор може да се превърне в ценен ресурс
Оборският тор често се възприема просто като отпадък, който трябва да бъде съхраняван и извозен. Но при правилно управление той може да се превърне в ценен органичен материал за почвата. Компостирането е един от начините това да се случи.
Не всеки разложен оборски тор автоматично е компост. Компостът е резултат от контролирано биологично разграждане на органична материя.
Какво всъщност е компостирането?
При компостирането различни органични материали се разграждат контролирано. Във фермата това може да включва оборски тор, постеля, слама и други подходящи растителни материали. Именно комбинацията между въглеродни и азотни материали е важна за процеса. В източника като примери за въглеродни материали са посочени сламата и дървените стърготини, а като азотни – оборският тор и прясната трева.
При правилно протичане органичната материя се стабилизира и полученият материал може да бъде използван за подобряване на почвата.
Каква е ползата за фермера?
Компостът може да подобри структурата на почвата, да подпомогне задържането на хранителни вещества и постепенно да освобождава макро- и микроелементи. Според материала той също допринася за развитието на полезни микроорганизми в почвата.
Това означава, че правилно обработеният оборски тор може да се върне обратно в земеделския цикъл вместо просто да бъде разглеждан като проблем за стопанството.
Но тук идва важната част за българските фермери
Не можем да пренесем директно американските правила от материала в България.
В България режимът е различен. Има европейски и национални изисквания относно оборския тор, органичните торове, компостирането и управлението на странични животински продукти. Например действащите правила предвиждат случаи, при които производство на органични торове и подобрители на почвата, включително компостиране и преобразуване в биогаз, е свързано с регистрация по Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Отделно, при използването на оборски тор като тор се прилагат изисквания за управление на хранителните вещества и количеството органичен азот.
А има и още нещо важно
Европейските правила разграничават оборски тор, компостиран оборски тор и други органични материали. В нормативната рамка изрично се среща категорията „компост от твърди животински екскременти, включително птичи тор и компостиран оборски тор“.
Затова за фермера е важно да не приема, че:
„Оставих тора да престои = получих компост.“
Не е толкова просто. Какво можем да направим във фермата?
Практическият подход е да се започне от правилното управление на органичните материали:
Оборски тор + подходяща постеля/растителен материал → контролирано компостиране → стабилизиран органичен материал → използване според приложимите правила.
В американския материал са разгледани и различни сценарии – когато торът се произвежда и компостира в собствената ферма, когато се внасят материали от друго място и когато готовият компост се разпространява извън стопанството. Именно тук започват да се различават правилата за собствено използване и търговска дейност.
Най-важното за българския фермер
Компостирането може да бъде начин да се използва по-добре ресурсът, който всяка животновъдна ферма произвежда ежедневно.
Но ако стопанството започне да приема чужди органични материали, да произвежда компост за продажба или да извършва дейност, която излиза извън обичайното използване на собствения оборски тор, вече трябва да се проверят конкретните регистрационни, ветеринарни, екологични и продуктови изисквания.
Точно това е границата, която трябва да обясним на фермерите – кое може да се прави като нормална част от стопанството и кога започва отделен регулаторен режим.
