Интервюто с бившия изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Ангел Мавровски, поставя редица въпроси за начина, по който в момента се управлява кризата с шарката по дребните преживни животни. Сред тях са липсата на достатъчно превенция, проблемите с контрола на терен, недостигът на специалисти и ресурси, движението на животни и недостатъчната публичност за реалните действия при новите огнища.
1 част / Д-р Ангел Мавровски: БАБХ тича след болестта, вместо да предотвратява разпространението ѝ
2 част / Д-р Ангел Мавровски: БАБХ тича след болестта, вместо да предотвратява разпространението ѝ
Именно върху тези проблеми се спира и д-р Людмил Антов – ветеринарен лекар с над 40 години професионален опит във ветеринарномедицинския контрол и здравеопазването на животните. В кариерата си той е работил както на терен, така и на ръководни длъжности, включително като регионален директор и началник на отдел „Здравеопазване на животните“.
След като прочита интервюто, д-р Антов признава, че:
„Виждам в него предупреждение за много по-дълбок проблем – процес, който може постепенно да нанесе сериозен удар върху бизнеса с животни и да доведе до тежък и трудно обратим упадък на животновъдството„.
Причината за тази оценка е професионалният му опит – от 40 години работа във ветеринарната система, 7 години на терен, 23 години като регионален директор и още 10 години като началник на отдел „Здравеопазване на животните“. Именно този опит, по думите му, го е научил, че:
„При заразно заболяване – няма място за изчакване. Мерките трябва да се организират бързо, адекватно и най-вече резултатно“.
Антов прави и доста остро сравнение с миналото. Според него:
„За последните четири десетилетия няма провал в контрола на заразните заболявания, сравним със сегашната ситуация„.
Той припомня, че:
„В миналото броят на животните е бил многократно по-голям, но системата е успявала да се справя с тежки епизоотични ситуации„.
Затова според него днешните специалисти трябва да погледнат назад и да видят как са били организирани действията тогава. Антов смята, че:
„И сега България разполага с достатъчно експерти – във висшите училища, научните звена, Българската академия на науките и областните дирекции. И тези специалисти могат да изготвят конкретна експертиза и план за излизане от ситуацията с шарката“.
Тук позицията му се среща директно с една от основните тези в интервюто на Мавровски – че:
„Борбата със заразните заболявания не може да се води само чрез отчитане на вече възникнали огнища. Необходими са превенция, проследяване на контактите, контрол на движенията и постоянна работа на терен“.
Особено тревожен за Антов е въпросът за нелегалната ваксинация. Той подчертава, че:
„Ако действително в страната се извършва нерегламентирана ваксинация срещу шарка и този процес се развива хаотично, без възможност за контрол от страна на компетентните органи, последствията могат да бъдат много сериозни“.
Според него:
„Подобна ситуация може да позволи заболяването да се установи трайно в страната и постепенно да съсипе бизнеса с дребни преживни животни“.
Той не твърди, че бъдещето непременно ще се развие по този сценарий, но предупреждението му е категорично:
„Не трябва да се играе с огъня“.
По думите на Антов статистиката, срещите и демонстрацията на активност сами по себе си няма да решат проблема. При заразните заболявания резултатът идва от реална организация, експертност и действия навреме.
Д-р Л. Антов: Защото при заразните болести няма място за самоуспокоение – когато институциите започнат да тичат след болестта, сметката вече се плаща от животновъда. А ако днес не бъде спряна навреме, утре може да се окаже, че не броим само огнищата, а броим оцелелите ферми.
1 част / Д-р Ангел Мавровски: БАБХ тича след болестта, вместо да предотвратява разпространението ѝ
2 част / Д-р Ангел Мавровски: БАБХ тича след болестта, вместо да предотвратява разпространението ѝ
