Животновъдството в ЕС се свива: овцете и козите с двуцифрен спад през 2026 г.
Европейското животновъдство навлиза в 2026 година с отчетлив сигнал за свиване. Последните прогнози на Евростат показват намаление в почти всички основни направления, като най-силен е спадът при дребния рогат добитък.
Очакванията са производството на говеда в Европейския съюз да намалее с 4.2%. При овцете спадът достига 17.8%, а при козите – 17.1%. На този фон единствено свиневъдството отбелязва ръст от 3.2%.
Данните очертават ясна картина: секторът се свива, но не равномерно. Докато при говедовъдството намалението е по-умерено, при овцевъдството и козевъдството тенденцията е значително по-рязка.
Най-сериозното понижение при овцете и козите идва в контекст на продължителни затруднения за този сегмент – по-ниска икономическа ефективност, намаляващ брой стопанства и натиск върху пазарите. В редица държави членки именно този тип производство е концентриран в по-малки и средни ферми, които са по-чувствителни към колебанията в разходите и цените.
При говедовъдството спадът от над 4% също се вписва в по-широка тенденция на преструктуриране. Производителите се сблъскват с повишени изисквания, включително свързани с екологичните стандарти, както и с нестабилност на разходите за изхранване и поддръжка на стадата.
Производството на овче и козе месо традиционно носи по-ниска възвращаемост в сравнение с други направления. Разходите за изхранване, ветеринарни грижи и поддръжка на стадата растат, докато изкупните цени често остават под натиск.
Пазарът на овче и козе месо в ЕС е отворен и силно зависим от външни доставки. Вносът от трети страни често предлага по-ниски цени, което поставя местните производители в неизгодна позиция.
Това допълнително ограничава възможностите за реализация на продукцията на по-добри нива.
На този фон свиневъдството остава единственият сектор с положителна динамика. Очакваният ръст от 3.2% се свързва с по-висока степен на индустриализация, по-добра организация на производството и по-голяма устойчивост към пазарни сътресения.
Данните на Евростат идват на фона на по-широки процеси в европейското земеделие, включително промени в политиките, натиск върху разходите и продължаващи предизвикателства, свързани със заболявания по животните в отделни региони.
В България секторът следва общите европейски тенденции, като при някои направления динамиката е още по-изразена. Делът на по-малките стопанства и зависимостта от външни фактори остават ключови характеристики на развитието.
