Докато производителите броят милиарди, обществото плаща с болести, претоварени болници и изгубени години живот. Това е суровото послание на Световната здравна организация (СЗО), която през януари 2026 г. излезе с два нови доклада и ясен призив: данъците върху алкохола, захарните напитки и тютюна трябва да се увеличат – и то значително.
Според СЗО в последните години вредните напитки не просто не поскъпват – в много държави те реално стават по-достъпни, защото данъците не следват инфлацията и ръста на доходите. Резултатът: повече затлъстяване, диабет, сърдечни заболявания, рак и социални проблеми, които здравните системи все по-трудно поемат.
Алкохолът и захарта са евтини, цената плаща обществото
Данните на СЗО са директни:
– средната данъчна тежест върху бирата в световен мащаб е около 14%;
– при спиртните напитки – приблизително 22,5%;
– при захарните безалкохолни напитки – едва около 2%.
На практика това означава, че продуктите с доказан здравен риск остават по-достъпни от всякога, включително за деца и млади хора. В същото време много подсладени продукти – като 100% плодови сокове, подсладени млечни напитки или готови за пиене кафе и чай – изобщо не попадат под „данък захар“ в редица държави.
„Здравните данъци са едни от най-мощните инструменти, с които разполагаме, за да предотвратяваме болести“, заявява генералният директор на СЗО д-р Тедрос Гебрейесус. По думите му по-високите данъци не са наказание, а начин да се намали вредната консумация и да се освободят средства за здравеопазване.
Милиарди печалби за индустрията
СЗО подчертава дисбаланса: глобалният пазар на сладки и алкохолни напитки генерира милиарди евро печалби, докато правителствата получават сравнително малка част под формата на здравни данъци. Останалото се плаща косвено – чрез лечение, социални разходи и загубена продуктивност.
Алкохолът носи и допълнителна тежест: освен здравни последици, той е свързан с насилие, пътнотранспортни инциденти и нарушения на обществения ред. „Докато индустрията печели, обществото поема икономическите и социалните щети“, отбелязва д-р Етиен Круг от СЗО.
Виното – изключението в Европа
Един от най-чувствителните моменти в докладите е виното. За разлика от други алкохолни напитки, то остава необложено с акциз в поне 25 държави, основно в Европа. Според СЗО това изкривява пазара и подкопава здравните политики, защото консумацията не намалява, а цените остават стабилни или дори спадат в реално изражение.
„3 до 35“ – дългата стратегия на СЗО
Новата инициатива на организацията, наречена „3 by 35“, има ясна цел:
до 2035 г. реалните цени на тютюна, алкохола и захарните напитки да бъдат увеличени така, че тези продукти постепенно да станат по-малко достъпни.
СЗО твърди, че обществената подкрепа за подобни мерки е по-голяма, отколкото правителствата предполагат – особено когато приходите се използват прозрачно за здраве, превенция и образование.
Ясното послание
Посланието на СЗО не е морализаторско и не е ново, но този път е формулирано без заобикалки:
ако вредните продукти остават евтини, болестите ще стават все по-скъпи.
Въпросът вече не е дали държавите могат да си позволят по-високи здравни данъци, а дали могат да си позволят да не ги въведат.
