По време на размножителния сезон във фермата атмосферата се променя – и то не само в преносен смисъл. Пръчовете започват да отделят толкова силна миризма, че присъствието им се усеща още преди да ги видиш. Не миришат постоянно, но щом дойде сезонът за ухажване, въздухът се изпълва с тежък, трудно описуем „аромат“, който определено не е за чувствителни носове.
Пръчовете не само излъчват мускусен мирис, а активно допринасят за него. Един от основните елементи в този процес е… урината. Да, звучи отблъскващо, но в света на козите това е напълно естествен ритуал. Пръчовете се уринират по себе си – най-вече по брадата и предната част на тялото – за да се „ароматизират“. Това, което за нас е почти нетърпимо, за козите е неустоим феромонов коктейл, изпращащ ясно послание: „Готов съм!“
Резултатът от този биологичен парфюм е видим – буквално. Брадите, обикновено в красиви нюанси на сиво, черно и бяло, придобиват жълтеникав оттенък. Освен визуалния ефект, миризмата е толкова натрапчива и устойчива, че всяко приближаване до пръч оставя следа – по дрехите, по кожата и в обонянието, дори след щедро търкане със сапун. Това не е просто аромат – това е присъствие.
И другите мъжки животни във фермата – като овните – също имат своя специфична миризма по време на разгонване, но тя е далеч по-деликатна. Някои развиват лек мускусен аромат, а други почти не се усещат. Или поне така изглежда, когато носът вече е „запечатан“ от присъствието на един особено ароматен пръч.
Миризмите са неразделна част от живота във фермата. Те варират по сила и сезонност – от натрапчивия аромат на козел в разгонване, до свежия дъх на царевица в топла лятна нощ. Някои се понасят с усмивка, други с притиснат нос, но всички носят своята роля в голямата фермерска картина. Защото дори и най-неприятната миризма е сигнал, че природата върви по своя естествен път.
