Рубриката се води от Михаил Михайлов
Може би тема на седмицата трябваше да бъде наближаващата горещина или избирането на министър на земеделието във временното правителство. Избрахме обаче за тема да дискутираме въпросът -възможно ли е да получим по 6000 кг мляко годишно от крава. Това бе и пожеланието на министър Вътев в няколко негови изказвания.
Разбира се, че е възможно. По-скоро въпросът трябва да звучи така:
– след колко години може да получим по 6000 кг мляко от крава.
Защо обсъждаме цифрата 6000. В няколко свои изказвания, министър Вътев призовава да започнем да получаваме 6000 кг мляко от крава. Дори имаше предложение това да се случи още тази година при обвързаната подкрепа за крави, работещи по развъдни програми. На един от Съветите, на които бе поставена тази цифра, категорично казах,
– че това в момента не е възможно и предложих цифрата да бъде 4400 кг при 4000 кг мляко досега.
Защо.
Много е просто. Има правило в селекцията, че благодарение на нея, увеличаването на млечността годишно може да бъде 2%, в най-добрия случай 3%. И от тук нататък сметката е проста.
Увеличение по 80 кг мляко на година или за пет години 400-500 кг.
В момента средната млечност от крава определена за мляко е 3800 кг – статистика за 2022 г. Каква е средната млечност при кравите в развъдните асоциации, никой не знае. Всъщност написано е в техните доклади, но те стигат до ИАСРЖ. Съгласно Закона за животновъдство (ЗЖ) те трябва да се публикуват някъде. Обърнахме се към всички Развъдни асоциации (РА) за получаване на техните отчети, но получихме информация само от 5-6 и само 3 се престрашиха да си дадат докладите.
Така че, никой не знае каква е средната млечност на най-голямата популация в България – Черношарената. Дори, преди години имаше един доклад на национално ниво, в който се цитираше средната млечност на трите Черношарени асоциации. От доклада на Асоциацията за развъждане на черношарената порода в България – Добрич (АРЧШПБ) виждаме, че средната млечност от контролите от крава при тях е 8000 кг.
Много от членовете на Националният съюз на говедовъдите в България (НСГБ) получават над 6000 кг мляко от крава. Много от тях искаха дори тази цифра да стане 7000 кг.
В името на това, да имаме работещи развъдни организации, да продължи селекционната работа, която в момента има най-голямо значение за малките и средни ферми, предложихме тези 4400 кг мляко. Големите ферми си имат специалисти извън асоциациите – някои и от чужбина, които им ръководят процесите по селекцията. Ето защо трябва да се помогне на тези, които са минали вече 4-те хиляди литра, но тъпчат на едно място. С други думи Развъдните асоциации щяха да останат без членове. Това означава за фермерите – без селекция. Освен това, крави под селекционен контрол е и най-голямото подпомагане.
За да дръпне селекцията напред и оттам средната млечност, НСГБ няколко години подред предлагаше да се дават с преференции определен брой дози семенна течност на фермите. Това предложение се реализира преди години, и макар, че само 8% от кравите получават безплатна доза,фермерите ги вземат с благодарност.
Второто предложение на НСГБ е отпреди шест години. Всяка година предлагано по няколко пъти на различните ръководства на МЗ. Става дума за генотипирането на животните. Изоставането е огромно. Работим още в миналия век. Как да ги направим тези 6000 кг мляко от крава. От министерството го хвърлят като постулат. Ами нека да кажат как ще стане.
Кой да каже – фермерите ли.
В много държави имаше, забележете казвам го в минало време, програми за генотипиране на стадата. След това започна рангирането и последва кръстосването и хетерозисния ефект. Понятия забранени в нашата селекция. С години вече слушаме учените да повтарят, че при нас резултатите от други държави не са достоверни. Ами, като не са, нека да кажат какво да се прави.
И трето предложение на НСГБ бе, да се отличат момчетата от сектор месо – направиха чудеса през последните три години, във връзка с използването на генотиповете. Към третото предложение слагам и отличаването на кравите постигнали над 100 000 кг мляко през живота си. АРЧШПБ – Добрич излъчи 12 свои представителки минали тази граница. Ако беше в Нидерландия или Германия щеше да гърми и да им се дават награди. На най-добрата ферма в Германия само преди дни връчиха Златната Олга – скулптура на крава, която догодина ще отиде в следващата най-добра ферма.
И накрая, но не на последно място – трябва ни стратегия за работата по селекцията в говедовъдството. Става дума за всичко. Не може да се приема и заплаща млякото на една цена – когато маслеността е 3.6% и когато е 3.9%, защо никой не плаща за качество.
Окачествяването на млякото – фермерите там нямат въобще думата. Каквото им кажат – това е.
И още поне десет въпроса за изясняване в тази насока.
Няма ли селекция, няма да има и 6000 кг мляко от крава.
Михаил Михайлов
