Постигната е договореност за подпомагане на стопанствата, останали извън кризисната интервенция за сушата. Според браншови представители ставките ще бъдат еднакви, а плащането ще стане без ново кандидатстване до 6 декември.
Месодайните говедовъди няма да останат без финансова подкрепа заради сушата през 2025 г. Това е основният резултат от продължилите през последните дни разговори между животновъдните организации и Министерството на земеделието и храните. След първоначалните предложения за използване на остатъчни средства по различни схеми вече се съобщава за договореност да бъде приложена помощта „де минимис“ за стопанствата, които не попадат в обхвата на кризисната интервенция.
Още по-важното за фермерите е, че според съобщеното от представители на бранша ставките по двете помощи ще бъдат изравнени. Предвижда се стопаните да получат подкрепа по една от двете схеми, без да се допуска двойно плащане за едни и същи животни.
Така се търси решение на проблема, който предизвика сериозно недоволство сред месодайните говедовъди. Те се оказаха извън помощта за сушата, въпреки че преживяха същите климатични условия, недостиг на пасища, скъпи фуражи и допълнителни разходи за осигуряване на вода за животните.
Защо месодайните говеда останаха извън кризисната помощ?
Отговорът се намира в приложението към Наредба № 5 от 2 ноември 2026 г., обнародвана в „Държавен вестник“ на 6 ноември.
При подпомагането за сушата през 2025 г. са включени млечните крави и биволиците, но месодайните говеда не фигурират като отделна допустима категория.
За млечните крави е определено максимално ниво от 427 евро на животно, а за биволиците – 349 евро. Подпомагането се отнася за животновъдни обекти в конкретно изброени области, в които е установена загуба на продукция над 30%.
Месодайните говеда се срещат в приложението по друг повод – при определени случаи на заразни заболявания, включително бруцелоза, когато са изпълнени съответните условия за унищожени животни. Това обаче няма отношение към компенсацията за сушата.
Именно тук се появи недоволството. Защо две ферми, които се намират в едно и също землище, използват едни и същи пасища и купуват фураж на еднакви цени, трябва да бъдат третирани различно само защото едната отглежда млечни, а другата месодайни животни?
За стопаните това не е административен спор, а въпрос на справедливост и оцеляване на производството.
От първоначалните предложения до договореността
На 2 ноември, след среща с министъра на земеделието, представители на Института на жените фермери съобщиха за постигната договорка да се използват остатъчни средства по „де минимис“ за млечни стопанства, останали извън кризисното подпомагане.
За месодайните стада и местните породи беше поставен и въпросът за осигуряване на допълнителен ресурс от обвързаната подкрепа. По информация на организацията в разговорите са участвали представители на над 30 говедовъдни организации.
На 3 ноември Министерството на земеделието и храните официално потвърди, че се разглеждат два възможни механизма. Първият е използване на остатъчни средства от млечното към месодайното направление по обвързаната подкрепа. Вторият предвижда насочване на свободен ресурс по „де минимис“ към месодайното и млечното говедовъдство, както и към овцевъдството в областите извън обхвата на кризисната интервенция.
На 6 ноември се появи нова информация за договореност с животновъдните организации. Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация съобщи, че ставките по „де минимис“ ще бъдат изравнени с тези по кризисната интервенция. Според публикуваното съобщение помощта ще бъде изплатена без допълнително кандидатстване, като посоченият срок е до 6 декември 2026 г.
На 7 ноември председателят на Браншовата асоциация на говедовъдите също съобщи за постигнато съгласие с министъра. По думите му помощта ще обхване стопаните с млечни и месодайни говеда, както и биволи, които останат извън кризисното подпомагане. Той потвърди и принципа за еднакви ставки по двете схеми.
Това е съществена промяна спрямо първоначалната ситуация, когато месодайните ферми не знаеха дали изобщо ще получат подкрепа.
Как ще бъдат разпределени средствата?
Според съобщената от бранша договореност механизмът трябва да работи на принципа на взаимно допълване на двете помощи.
| Стопанства | Предвидено подпомагане |
|---|---|
| Допустими по кризисната интервенция | Кризисна помощ |
| Извън кризисната интервенция | „Де минимис“ |
| Получили кризисна помощ | Не получават повторно „де минимис“ за същото подпомагане |
| Месодайни говедовъдни стопанства извън кризисната помощ | Допълнителна помощ по „де минимис“ |
Основният принцип е животновъдите да не бъдат лишени от подкрепа заради това, че техните животни или областта, в която се намира фермата, не са включени в кризисната интервенция.
Остава обаче да се види как точно ще бъдат определени допустимите животни, как ще бъдат проверени данните за стопанствата и какъв ще бъде окончателният финансов ресурс.
Важно е да се подчертае, че към 8 ноември няма публикувана отделна окончателна заповед с всички условия за тази допълнителна помощ. Затова съобщената договореност не бива да се приема за равнозначна на вече приключила административна процедура.
Кризисният прием започва на 10 ноември
Междувременно Държавен фонд „Земеделие“ обяви началото на приема по интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ от 10 ноември 2026 г.
Според публикуваната информация заявления ще се приемат до 23 ноември 2026 г., 23:59 часа. Кандидатстването ще се извършва чрез Системата за електронни услуги на Държавен фонд „Земеделие“.
Това е важно уточнение за стопаните: приемът от 10 ноември е за кризисната интервенция, а не за нова самостоятелна процедура по „де минимис“.
По тази причина животновъдите трябва да следят внимателно указанията на фонда и министерството, особено ако стопанството им не попада в обхвата на кризисната помощ.
Недоволството на месодайните фермери не е приключило
Въпреки съобщената договореност напрежението в сектора остава. На 11 ноември животновъди планират национален протест пред Народното събрание с искане за равнопоставено отношение към месодайното и млечното говедовъдство.
Причината е, че за много стопани проблемът не се изчерпва само с размера на една помощ. Сушата през 2025 г. доведе до сериозни затруднения при осигуряването на паша, вода и фуражи. Част от фермерите са принудени да транспортират вода с цистерни, да изразходват запасите си от сено много по-рано от обичайното и да купуват допълнителни количества фураж.
В репортаж на bTV животновъди разказват за стопанства, в които водата е била превозвана в продължение на месеци, а запасите от груб фураж са свършили още през зимата.
Тези примери показват защо въпросът за допълнителната подкрепа е толкова чувствителен. Животните не правят разлика между млечна и месодайна порода, когато трябва да се хранят и поят. Разликата се появява едва когато се отворят таблиците за подпомагане.
Какво трябва да стане ясно следващите дни?
Предстои Министерството на земеделието и храните да превърне постигнатата с бранша договореност в конкретни правила. За фермерите остават няколко съществени въпроса:
- Какъв ще бъде окончателният размер на помощта за едно животно?
- Ще се използват ли ставките от кризисната интервенция без промяна?
- Кои категории говеда и биволи ще бъдат включени?
- Ще бъдат ли обхванати всички стопанства, останали извън кризисната помощ?
- Ще се използват ли служебно данните на Държавен фонд „Земеделие“ и Българската агенция по безопасност на храните?
- Ще бъде ли спазен обявеният срок за плащане до 6 декември?
Най-важното вече не е дали ще има допълнителна помощ, а дали обещаното ще бъде изпълнено при ясни условия и без нови административни изненади.
Говедовъдството няма нужда от поредното уверение, че проблемът се разбира. Нужни са правила, средства и навременни плащания. Защото сушата не чака заседания, а животните не могат да бъдат оставени без храна, докато институциите уточняват кой по коя схема трябва да получи помощ.
