Погледът отвъд западната ни граница показва позната за българския животновъд картина. За десет години овцете в Северна Македония са намалели с повече от една трета, а говедата – с близо 44%. Зад тези числа стои изпитаната сметка: разходите за фураж и гориво се плащат веднага, докато изкупните цени на млякото след месец са пълна неизвестност. Когато пасищата прегорят, пред стопаните застава тежкият избор откъде да намерят средства за изхранване или с колко да съкратят стадото.
Към това се добавя и въпросът за бъдещето – кой ще поеме обора, когато сегашният стопанин вече няма сили да става преди изгрев. Именно оттук започва разказът за македонското животновъдство: от трудното решение дали да се задържат животните за още една зима и от надеждата за приемственост.
Мащабът на съкращенията според официалните данни
Официалната статистика показва сериозно свиване. През 2015 г. в Северна Македония са отглеждани 733 510 овце и 253 442 говеда. Десет години по-късно овцете са останали 469 320 (спад от 36%), а говедата – 142 715 (спад от близо 44%).
Низходящата тенденция при овцете продължава за втора поредна година – след понижение от 11,9% през 2024 г., през 2025 г. е отчетен нов спад от 9,2%. Така само за две години страната е загубила около една пета от тези животни.
При говедата последният годишен спад е по-малък (0,9%), но в индивидуалните стопанства той достига 2,6%. Доколкото именно тези стопанства отглеждат 138 200 от общо 142 715 говеда, решенията на отделните семейства определят общата картина в сектора.
Тройният натиск: Разходи, пазар и липса на наследници
Местният печат посочва няколко основни фактора за кризата. Поскъпването на фуражите, горивата и ветеринарните услуги повишава себестойността, а местните производители трудно издържат на конкуренцията от вносни месни и млечни продукти. В периоди на суша пасищата осигуряват по-малко храна, което налага допълнителни покупки и поставя под знак въпросил живота на стадото през зимата.
Паралелно с това протичат и демографски промени. Обезлюдяването на селата и липсата на приемственост са сред най-сериозните пречки. Когато младите хора се устройват в градовете или чужбина, няма кой да поеме ежедневната грижа за животните. Възстановяването на едно стадо изисква години, значителен капитал и опит, който лесно се губи.
Как се движат останалите сектори и производство на мляко
През 2025 г. свинете в Северна Македония достигат 212 842 броя, което представлява ръст от 18,5% спрямо предходната година (като в личните стопанства увеличението е с 35,4%). Козите също отчитат лек ръст от 3,2% до 101 007 броя, докато птиците намаляват с 10,6% до малко над 1,4 милиона.
Интересна подробност отчита и статистиката за млякото. Въпреки намаления брой овце и говеда, през 2025 г. страната отчита с 4% повече овче мляко и с 2,7% повече краве мляко спрямо 2024 г., което говори за повишена продуктивност. При козите обаче тенденцията е обратна – при по-голям брой животни добитото мляко намалява с 1,4%.
За българския фермер тази ситуация е позната. В крайна сметка бъдещето на всяко стопанство зависи от един основен въпрос: ако следващото поколение поеме фермата, ще има ли сигурен пазар и приходи, които да покрият разходите и да осигурят достоен живот за семейството.
