За периода 16 септември – 15 октомври 2026 г. са отчетени общо 73 огнища в Гърция, Северна Македония и Румъния. Появата на заболяването и в Албания показва, че проблемът надхвърля националните граници и изисква координирани решения.
Шарката по овцете и козите продължава да притиска животновъдството на Балканите. Огнища в няколко държави, ограничения за стопанствата и нова засегната страна очертават регионална криза, при която всяко забавено решение увеличава несигурността за фермерите.
Октомврийският информационен бюлетин на Министерството на земеделието и храните отчита 31 огнища в Северна Македония, 24 в Румъния и 18 в Гърция. Общият им брой е 73, но той се отнася за точно определен период — от 16 септември до 15 октомври 2026 г. Това не са данни за целия октомври, нито общ брой от началото на годината.
Три съседни държави с продължаващо разпространение
Най-много огнища сред трите държави за разглеждания период са посочени в Северна Македония. Следват Румъния и Гърция. Данните са представени в българския бюлетин въз основа на европейската система за информация за болестите по животните.
Тези числа не позволяват сами по себе си да се определи коя държава се справя по-добре. За подобна оценка са необходими още данни — за засегнатите стада и животни, географското разпространение, времето за откриване и изпълнението на мерките. Те обаче показват, че заболяването продължава да създава огнища в непосредственото обкръжение на България.
При такава обстановка националната защита не може да се планира изолирано. Решенията за движение на животни, надзор и превенция трябва да отчитат едновременно вътрешното разпространение и риска от съседните страни.
Албания е допълнителен предупредителен сигнал
Бюлетинът посочва и огнище в Албания, обявено за първи път през 2026 г. Допълнителен официален източник уточнява хронологията: на 23 септември 2026 г. Албания е уведомила Световната организация за здравеопазване на животните за огнище в смесено стадо от овце и кози. Това е посочено в британско ветеринарно уведомление от 9 октомври.
Австрийската агенция за здравеопазване и безопасност на храните определя съобщеното в края на септември огнище като първото за страната. Според нейния анализ появата на заболяването в Албания и продължаващите огнища в останалите засегнати държави показват разширяване на заразата въпреки прилаганите мерки.
Това не доказва конкретен маршрут на пренасяне между държавите. То обаче е достатъчно основание институциите да обяснят как променят оценката на риска и действията си при разширяване на засегнатата територия.
Ограничителните зони изискват и оценка на резултатите
Определянето на зони и ограничения е част от борбата със заболяването. За фермерите обаче съществен е резултатът: намалява ли рискът за стадата им и кога могат да очакват възстановяване на нормалната работа?
Самото изброяване на заповеди не отговаря на тези въпроси. При продължаващи огнища институциите трябва да представят оценка кои мерки работят, къде има пропуски и какво ще бъде променено. Отговорността на стопаните за биосигурността не отменя отговорността на държавата за контрола и навременните решения.
Регионалният характер на разпространението прави необходим и реалния обмен на информация между ветеринарните власти. Националните граници разделят административните отговорности, но не прекъсват автоматично риска.
Ваксинацията е въпрос за аргументирано решение
Европейската правна рамка предвижда използване на ваксинация срещу шарката по овцете и козите при определени условия. Европейската комисия изрично посочва, че Делегиран регламент (ЕС) 2023/361 урежда както прилагането ѝ, така и условията за движение на ваксинирани животни и продукти от тях.
Следователно въпросът не може да бъде приключен с общо твърдение, че „Европа не разрешава“. Необходима е конкретна оценка за приложимия подход, очакваната защита, ограниченията и икономическите последици за стопанствата.
Данните за съседните държави сами по себе си не определят кога България трябва да започне ваксинация. Те обаче засилват необходимостта министерството и БАБХ да обяснят публично как регионалното разпространение участва в собствената им оценка.
За животновъдите балканската карта на шарката означава риск за поминъка. Те имат нужда от проверима стратегия, ясна отговорност и решения навреме — преди поредното стопанство да се превърне в следващото число в бюлетина.
Основен източник: Информационен бюлетин на Министерството на земеделието и храните за октомври 2026 г, раздел за епизоотичната обстановка в Европа, отчетен период 16 септември – 15 октомври 2026 г.
