Застопорени цени или блокирано животновъдство? Истината зад официалните уверения и реалността във фермите

29/10/2026

Политическото говорене и реалният стопански живот у нас за пореден път се разминават по възможно най-драстичния начин. В момент, когато животновъдите свиват стопанства и се борят с всекидневния скок на разходите за производство, от телевизионния екран звучат уверения за „застопорени“ и овладени цени. Статистиката и сметките на касата обаче казват друго.

Статистическият сблъсък: Горивата и храните не питат за обещания

Твърдението, че цените в България са спрели движението си, катастрофира директно в данните на Националния статистически институт и Евростат. През септември 2026 г. хранителните продукти отчитат нов ръст от 0,7% на месечна база и 1,6% спрямо същия период на миналата година. На пръв поглед процентът изглежда умерен, но той идва върху вече натрупана двуцифрена инфлация от изминалите години, която трайно закотви цените на високи, почти непосилни за потребителя нива.

Още по-ударно е положението при горивата. По данни на Евростат, през септември цените на горивата и смазочните материали в България отбелязват годишен скок от 42,2%. Това отрежда на страната ни първо място в целия Европейски съюз по темп на поскъпване, при средно ниво за ЕС от 31,4%.

За животновъдния сектор този показател е опустошителен. Дори официалният индекс да измерва личния транспорт, цената на дизела и смазочните материали на бензиностанцията директно определя цената на фуражите, обработката на земята, транспорта на суровото мляко и логистиката до мандрите. Всяка стотинка отгоре върху горивото се превръща в пряк разход за фермата, който никой не компенсира.

Къде потъва разликата от обора до щанда?

Основният въпрос, на който нито един земеделски министър не дава конкретен отговор, е защо при растящи крайни цени за потребителите, изкупните цени на суровината продължават да се натискат надолу.

Анонсите за проверки от Националната агенция за приходите и проследяване на „пътя на стоката“ звучат добре за медиите, но нямат никаква практическа стойност за фермерите. Докато държавата не извади наяве ясна разбивка каква част от крайната цена отива за животновъда, каква за преработвателя и какъв дял прибират търговските вериги под формата на такси и надценки, проверките си остават просто медиен шум.

Ярък пример за структурния проблем във веригата е блокираното предложение на млекопреработвателния сектор. Браншова асоциация, обединяваща около 120 мандри, излезе с инициатива за доброволно ограничаване на маржовете – до 10% надценка за производителите и до 25% за търговските вериги. Резултатът бе предвидимо отхвърляне от страна на големите вериги. Без държавен регулаторен натиск или ясен прозрачен механизъм, пазарът продължава да функционира в полза на прекупвачите и търговците на дребно.

Структура и предложение за надценките по веригата на млечните продукти

Звено по веригата	Роля и състояние	Предложена надценка	Позиция и резултат
Ферма (Изкупна цена)	Произвежда суровината; притисната от високи разходи за горива и ток	—	Изкупуване на ръба на себестойността
Преработвател (Мандра)	Изкупува, преработва и пакетира млечните продукти	До 10%	Инициатива за прозрачност от ~120 мандри
Търговска верига	Продава крайния продукт на щанда на потребителите	До 25% (предложен таван)	Отхвърлят предложението и запазват своите маржове

Популизмът със сравненията в чужбина

Опитите за успокоение на общественото мнение често включват сравнения с чуждестранни пазари, които обаче се правят без задължителния икономически контекст. Примерът с прясно мляко за 0,79 евро в Люксембург е класически манипулативен похват. Без да се посочват разфасовката, маслеността, фактът дали това не е промоционален артикул за привличане на клиенти и най-вече – нивата на пряко субсидиране на фермерите в Западна Европа, подобни сравнения са не просто неточни, а обидни за българския производител.

Икономическото основания срещу административните забрани

Разграничението между „забрана за необосновано поскъпване“ и реално замразяване на цените е разделителната линия между нормативните текстове на хартия и икономическата реалност. Нормативните ограничения допускат ръст на цените винаги, когато има икономическо основание. А при скок на горивата с над 42% и висока цена на електроенергията, всеки преработвател и търговец лесно мотивира поредното увеличение.

В същото време, така нареченото „стабилизиране“ на цените всъщност означава тяхното трайно задържане на нивата на ценови шок. Това не носи облекчение нито за фермера, чиято продукция се изкупува на ръба на себестойността, нито за потребителя на касата.

Българското животновъдство няма нужда от общи уверения за „овладени цени“. Фермерите се нуждаят от прозрачност при формирането на изкупните цени, закрила срещу монополния натиск на прекупвачите и реална държавна политика, която да гарантира, че трудът в обора се заплаща справедливо. Всичко останало са само сутрешни интервюта, чиято цена се плаща от производителите.