Изложението в Клермон-Феран представи около 2000 животни. Сред акцентите бяха породите Мутон Шароле, Вандеен и Лакон, пасищното животновъдство и международните търговски контакти.
От 6 до 9 октомври 2026 г. френският град Клермон-Феран беше домакин на поредното издание на SOMMET DE L’ÉLEVAGE – едно от водещите европейски изложения за животновъдство. Според организаторите форумът е посетен от 139 969 души, участвали са 1814 изложители. Международната публика включи 6500 посетители от 110 държави. Организаторите съобщават и за общо 162 000 участници, когато към посетителите се прибавят и изложителите.
Породите бяха сред основните акценти
Програмата включваше конкурси и представяния на различни говедовъдни и овцевъдни породи. Сред акцентите в овцевъдната част бяха Мутон Шароле, Вандеен и Лакон.
Мутон Шароле е месодайна порода, а Лакон е известна с ролята си в млечното овцевъдство и производството на мляко за сиренето Рокфор. Представянията на породите дават възможност на животновъдите да се запознаят с развъдните критерии, качествата на животните и практиките за подобряване на продуктивността.
В програмата бяха включени и конкурси при говедата, сред които събития, свързани с породата Монбелиард. Изложението представи както традиционни френски породи, така и различни направления в съвременното животновъдство.
Български овцевъди на изложението
По информация, предоставена ни от Мила Александрова, около 50 български овцевъди са посетили изложението. Александрова е български специалист, който живее във Франция и от години съдейства на българските посетители и изложители. Благодарение на познанията си за местното животновъдство и професионалните си контакти тя помага на българските гости да се ориентират в програмата и да се срещат с френски специалисти.
Сред темите, предизвикали интереса на българската група, са били представянето на овцевъдните породи, разговорите с френски експерти и посещението на ферма с пасищно отглеждане. За стопаните това е възможност да видят на място различни системи на производство, да обменят опит и да се запознаят с организацията на развъдната дейност във Франция.
В предоставената ни информация се споменава и Ванко Иванов от село Галата, Тетевенско, който отглежда овце от породата Мутон Шароле и е закупил два шампионски коча.
За българските стопани подобни посещения са възможност да се запознаят с организацията на развъдната дейност и да обменят опит с колеги от държави с дългогодишни традиции в селекцията на животни. Прекият контакт с развъдчици и специалисти позволява да се обсъждат качествата на животните, подборът на разплодни екземпляри и възможностите за развитие на месодайното овцевъдство.
Пасищното животновъдство с международен фокус
Една от водещите теми на SOMMET DE L’ÉLEVAGE 2026 беше пасторализмът – традиционното животновъдство, основано на използването на пасища и естествени тревни ресурси. Акцентът беше свързан с Международната година на пасищните земи и пасторализма.
В рамките на инициативите бяха представени практики и предизвикателства от различни държави. Сред страните на фокус бяха Монголия, Колумбия, Кот д’Ивоар, Судан и Испания.
Темата е особено актуална за райони, в които пасищата са основен ресурс за изхранване на животните. Управлението им, съчетано с подходяща селекция и организация на стопанството, има значение както за производствените резултати, така и за устойчивото използване на земята.
Посещението на ферма с пасищно отглеждане е било част от програмата на българската група според предоставената информация. Подобни посещения дават възможност на фермерите да видят как се организира ежедневната работа, как се използват естествените фуражни ресурси и как пасищната система се вписва в цялостното управление на стопанството.
Френското говедовъдство също е изправено пред предизвикателства
Франция разполага с утвърдени говедовъдни породи и развъдни организации, но секторът е изправен пред дългосрочни промени. Намаляването на поголовието и трудностите пред част от стопанствата поставят въпроси за рентабилността, приемствеността между поколенията и бъдещето на производството.
Тези проблеми показват, че дори в държави с развито животновъдство са необходими постоянни усилия за подобряване на ефективността, запазване на генетичния потенциал и намиране на пазари за произведената продукция.
Развитието на месодайното говедовъдство зависи не само от качествата на породите, но и от разходите за изхранване, организацията на стопанствата, наличието на работна ръка и възможностите за реализация на месото. Затова международните срещи са подходящо място за обсъждане на решения, които да помогнат на производителите да запазят конкурентоспособността си.
Нови възможности за търговия с овче месо
Сред темите, свързани с българското участие, е и информация за интерес от голяма френска търговска верига към закупуване на 92 000 овчи бута от България.
Подобна сделка би имала значение за българските производители и преработватели, ако се стигне до конкретен договор и реални доставки. Големите количества предполагат необходимост от добра координация между производителите, кланиците и преработвателите, както и спазване на изискванията за качество, проследимост и ветеринарен контрол.
Международните изложения предоставят условия за установяване на контакти между производители и търговци, но успешната реализация зависи от договорените количества, цената, качеството и сроковете за доставка. За българското овцевъдство подобни контакти могат да бъдат важна стъпка към по-добра пазарна реализация на произведената продукция.
Международният обмен има практическа стойност
SOMMET DE L’ÉLEVAGE 2026 потвърди значението си като място за представяне на животни, развъдни постижения и технологии, както и за установяване на професионални контакти.
За българските животновъди участието в подобни форуми е възможност да почерпят опит от чуждестранни колеги, да проучат различни породи и системи на отглеждане и да търсят нови възможности за реализация на продукцията.
Особено важни са хората, които подпомагат българските участници и улесняват контактите им с френските специалисти. Работата на Мила Александрова през годините е част от тази връзка между българските животновъди и френското професионално земеделско общество.
Следващата стъпка е придобитият опит да намери приложение в стопанствата – чрез по-добра селекция, ефективно използване на пасищата и развитие на устойчиви пазарни партньорства.+
