3 част/ Случайното чифтосване може да провали селекцията в цялото козе стадо

При селекцията външният вид е само част от картината.

Желателно е животните за разплод да бъдат:
– здрави;
– добре развити;
– без видими наследствени дефекти;
– с добра телесна конструкция;
– с нормални крайници;
– с добра репродуктивна способност;
– с доказани или поне проследими продуктивни качества.

При млечните стада трябва да се обръща внимание и на млечността и качеството на млякото в семейството.
Ако целта е производство на месо, по-голямо значение имат растежът, телесното развитие и качеството на трупа.

Инбридингът е риск, който не бива да се подценява

Когато произходът на животните не се следи, се увеличава и рискът от случайно чифтосване между близки роднини.

Особено нежелателни са комбинации като:
– баща и дъщеря;
– майка и син;
– брат и сестра.

При близкородствено развъждане се увеличава вероятността да се проявят неблагоприятни наследствени характеристики.
Проблемът може да не се види веднага при едно животно. Но ако една и съща линия се използва многократно без контрол, нежеланите качества могат постепенно да се натрупват.
Затова проследяването на произхода не е само въпрос на родословие заради самото родословие. То е инструмент за управление на риска.

Особено внимание трябва да се обръща на козела

Козелът има непропорционално голямо влияние върху генетичния състав на стадото.
Ако един мъжки се използва години наред с неговите дъщери и внучки, без фермерът да следи родословието, рискът от близкородствено чифтосване нараства.
Ето защо в развъдната практика трябва предварително да се планира кои женски ще бъдат покривани от даден козел и кога той трябва да бъде сменен или да бъде въведен друг неродствен мъжки.

Записите са малко работа, но остават за години

Добрата развъдна документация не е задължително да бъде сложна.
Дори една проста тетрадка или електронна таблица може да съдържа основните данни.

Например:

С течение на времето таблицата започва да показва много повече от датите.

Може да се види кои козли дават повече женски ярета, кои линии дават по-добър растеж, кои кози редовно раждат близнаци и кои животни имат проблеми със заплождането.

Точно тези данни позволяват следващото поколение да бъде избирано по-умно.
От чифтосването до козленето има ценна информация

Средната продължителност на бременността при козата е около 150 дни. Затова датата на чифтосване е важна и за планирането на козленето.
Когато фермерът знае кога е станало заплождането, може по-добре да организира:
– храненето на бременните кози;
– подготовката на помещенията;
– наблюдението преди козлене;
– необходимите грижи след раждането;
– разделянето на групите;
– подготовката за лактацията.

Така една малка бележка в деня на чифтосването може да бъде полезна месеци по-късно.

Храненето и здравето също влияят върху резултата

Не трябва да се прави грешката всички проблеми със заплождането да се приписват на генетиката.
Козата трябва да бъде в подходящо телесно състояние. Прекалено слабите животни могат да имат проблеми с размножаването, но и прекомерното угояване не е желателно.

Здравословното състояние на двата пола също има значение.

При естествено чифтосване трябва да се отчита здравният статус и на козата, и на козела, включително рискът от предаване на инфекциозни заболявания. Подходящото телесно развитие на животните също е важно за безопасното чифтосване.

Кога свободното чифтосване все пак е разумно

Не всяко козевъдно стопанство има нужда от сложна развъдна схема.
При малко стадо, което се отглежда основно за семейно потребление, свободното чифтосване може да бъде напълно практично.

Но ако стопанинът иска:
– да увеличи млечността;
– да подобри качеството на млякото;
– да произвежда разплодни животни;
– да запази определена порода;
– да подобри плодовитостта;
– да повиши растежа;
– да продава животни за разплод,

тогава произходът вече става много по-важен.

Не може да се прави сериозна селекция, ако не е известно кои са родителите.
Контролът върху развъждането не означава непременно скъпа система
Фермерът не е длъжен да започва с лаборатории, сложни генетични изследвания и скъпо оборудване.

Първата крачка е много по-проста: – идентифицирано животно + избран партньор + записана дата.

След това идват данните за козленето и развитието на потомството.
Едва когато тази основа е изградена, могат да се добавят по-сложни методи за селекция.

Изкуственото осеменяване например дава възможност ценен генетичен материал да се използва по-широко и позволява по-голям контрол върху размножаването, но изисква добра организация, правилно установяване на разгонването и специализирана работа.

Най-важното правило: не развъждайте животни, които не знаете откъде идват
В крайна сметка развъждането е инвестиция в бъдещето на стадото.

Фермерът може да спести време, като пусне козела при всички кози и остави природата да свърши останалото. Но след това може да плати за тази икономия с години липса на информация.
Когато няма записи, добрата коза може да остане неразпозната като ценен разплодник, а слабата да продължи да оставя потомство.

Затова контролът върху чифтосването не е само въпрос на ред в тетрадката.
Той определя какво ще бъде стадото след няколко поколения.
Който знае кои са родителите, може да избира. Който не знае – оставя селекцията на случайността.
А случайността може да бъде добър помощник веднъж. Но трудно става добър развъдчик за цялото стадо.

За основа на материала са използвани общи ветеринарни и развъдни източници за репродуктивното управление при козите, както и информация за използването на маркиращи хамути и развъдни записи.

1 част/ Случайното чифтосване може да провали селекцията в цялото козе стадо
2 част/ Случайното чифтосване може да провали селекцията в цялото козе стадо
3 част/ Случайното чифтосване може да провали селекцията в цялото козе стадо