Как да се запази контролът и при свободно отглеждане
Не всяко стопанство има възможност за индивидуално чифтосване на всяка коза.
Има междинен вариант – женските да се разделят на групи и към всяка група да се постави определен козел.
Така фермерът не наблюдава всяко отделно чифтосване, но знае кой козел е бил единственият мъжки в съответната група.
Например 20 кози могат да бъдат поставени в една група с един козел, а друга група да бъде обслужвана от друг козел.
В този случай произходът на яретата от съответната група може да бъде проследен много по-лесно.
Това е практичен компромис между напълно свободното размножаване и индивидуалното контролирано чифтосване.
При подобна система обаче животните трябва да бъдат добре идентифицирани и групите да не се смесват по време на размножителния период.
Цветното маркиране дава още една възможност
За стопанства, които използват свободно чифтосване, но искат да получат повече информация, може да се използва специален маркиращ хамут.
Той се поставя на козела и съдържа маркиращо устройство или креда. Когато козелът се качи върху козата, върху гърба на женската остава цветна следа.
Така фермерът може да установи, че е имало чифтосване, без да е присъствал лично на самия момент.
Методът е използван и в системи за проследяване на разгонването и размножителната активност.
Още по-полезно е при по-големи групи да се използват различни цветове или различни маркиращи периоди. Така може да се получи информация за това кой козел е обслужвал определена коза.
Маркиращият хамут обаче не отменя необходимостта от наблюдение. Той трябва да бъде правилно поставен и редовно проверяван, за да не причинява нараняване или дискомфорт на животното.
Смяната на цвета може да покаже повторно разгонване
Маркирането има и още едно практическо приложение.
Ако след определен период се смени цветът на маркиращата креда, новата следа върху гърба на козата може да покаже, че тя отново е била покрита.
Това е важна информация.
Ако голям брой кози се връщат в разгонване след първоначалното чифтосване, фермерът трябва да търси причината. Възможно е проблемът да е свързан с храненето, здравословното състояние на женските или с репродуктивната способност на козела.
Следователно маркирането не е просто начин да се разбере кога е имало скачане. То може да бъде инструмент за контрол на репродуктивния резултат.
Най-точният вариант остава контролираното чифтосване
Когато стопанството разполага с необходимата работна ръка, най-сигурният начин за проследяване на произхода е индивидуалното чифтосване.
При разгонване козата се отделя и се среща с предварително избрания козел.
Фермерът записва:
коза → козел → дата на чифтосване.
Ако се направи второ чифтосване, и то се отбелязва.
Този метод изисква повече време, но дава най-много информация.
Освен това фермерът може да наблюдава поведението на животните и да установи проблеми, които иначе биха останали незабелязани.
Разгонването трябва да се разпознава навреме
Контролираното развъждане няма как да работи добре, ако фермерът не забелязва кога козата е в разгонване.
Сред характерните признаци са:
– безпокойство;
– по-често блеене;
– усилено движение на опашката;
– интерес към козела;
– приемане на неговото приближаване;
– промени около половите органи;
– характерно поведение, което козата не показва в нормално състояние.
При някои животни признаците са много отчетливи, докато при други могат да бъдат по-слаби.
Затова редовното наблюдение на стадото е особено важно през размножителния сезон.
При естествено чифтосване правилното установяване на разгонването е един от основните фактори за успешното заплождане.
Не е достатъчно козата да бъде добра – трябва да се подбере и подходящият козел
Една от честите грешки е фермерът да избере козела само защото е едър, красив или има впечатляващи рога.
Следва …
1 част/ Случайното чифтосване може да провали селекцията в цялото козе стадо
2 част/ Случайното чифтосване може да провали селекцията в цялото козе стадо
3 част/ Случайното чифтосване може да провали селекцията в цялото козе стадо
