Здравето на животните, климатът, биосигурността и инвестициите постепенно се превръщат в едно общо уравнение – и фермерът ще трябва да го плаща
ЕС и ФАО засилват координацията си по въпросите на земеделието, храните, климата и здравето на хората и животните.
Основният акцент е върху подхода „Едно здраве“ – здравето на хората, животните, растенията, почвите и околната среда да се разглеждат като една система.
За животновъда това означава повече внимание към здравето и биосигурността
При животните „Едно здраве“ означава още по-силен акцент върху профилактиката на заболяванията, хигиената, контрола върху движението на животни, биосигурността и ограничаването на заболявания, които могат да се предават между животни и хора.
Това не е само теория.
В една ферма биосигурността означава контрол кой влиза в обекта, как се въвеждат нови животни, как се изолират болните, как се почистват помещенията и оборудването и как се предотвратява внасянето на инфекция.
За фермера това означава и инвестиции.
По-добра ограда, отделно помещение за новопостъпили или болни животни, дезинфекция, контрол на достъпа, ветеринарна профилактика – всичко това струва пари.
В същото време добре организираната биосигурност може да спести много по-големи загуби при избухване на заболяване.
Болестите по животните вече не са само ветеринарен въпрос
Засилването на подхода „Едно здраве“ вероятно ще води до още по-тясна връзка между ветеринарните мерки, безопасността на храните и опазването на околната среда.
За овцевъдите и козевъдите това е особено важно при заболявания, които могат да се разпространяват бързо между стадата.
Колкото по-голямо значение получава превенцията, толкова по-важна става и ежедневната работа във фермата – наблюдение на животните, ранно откриване на проблеми и добра организация на стадото.
Климатът ще влиза все по-дълбоко в земеделските правила
Другата тема, която пряко засяга фермите, е климатът.
За земеделеца климатичните промени не са абстрактно понятие. Те означават суша, недостиг на вода, по-високи температури, промени в добивите и повече проблеми с фуражите.
При животновъдството това се вижда особено ясно.
Когато тревата намалее, растат разходите за закупуване на фуражи. Когато температурите се повишат, животните изпитват топлинен стрес и продуктивността може да се понижи. Когато водата не достига, проблемът вече не е само за нивите, а и за самите животни.
Затова бъдещите политики все повече ще насърчават инвестиции в напояване, управление на водата, съхранение на фуражи, подобряване на почвите, по-устойчиви пасища и по-добро управление на ресурсите.
Но има една важна подробност – „устойчивостта“ не трябва да се превръща само в още една сметка за фермера.
Ако от стопанството се изисква нова инвестиция, трябва да има и реален начин тя да бъде финансирана.
Биоикономиката може да донесе пари, но и нови правила
ФАО и ЕС поставят сериозен акцент и върху биоикономиката.
При животновъдството това отваря врата към по-добро използване на оборския тор, производство на енергия и по-ефективно управление на ресурсите.
Но отново идва въпросът за инвестициите.
Една малка или средна ферма трудно може сама да финансира скъпи съоръжения, техника или нови системи. Затова европейското и националното финансиране ще бъде решаващо.
Парите ще следват „устойчивите“ проекти
ФАО вече търси начини за привличане на повече публичен и частен капитал към аграрния сектор.
Но има и друга страна. Когато инвестициите се обвързват с определени климатични, екологични или здравни критерии, достъпът до финансиране постепенно започва да зависи от това как работи фермата.
Затова фермерът трябва да следи внимателно не само субсидиите, но и какви критерии ще бъдат заложени за бъдещите инвестиции.
Най-големият риск: правилата да се пишат далеч от фермата
Именно тук се намира същинският въпрос за европейското земеделие.
ФАО не определя сама правилата за българските ферми. Но международните политики, препоръки и стандарти постепенно се пренасят в европейските стратегии, законодателството и програмите за финансиране.
За фермера това означава едно: трябва да следи не само какво се случва в земеделското министерство и в Брюксел, но и какви идеи се оформят на международно ниво.
Защото днешната международна стратегия утре може да се появи като европейско изискване, а след време – като условие за получаване на подпомагане.
Какво трябва да следят фермерите?
През следващите години особено важни ще бъдат:
– биосигурността във фермите и мерките за предотвратяване на заболявания;
– здравето на животните и профилактиката;
– използването на ветеринарни лекарства и контрола върху тях;
– управлението на водата;
– устойчивото управление на почвите и пасищата;
– намаляването на загубите и отпадъците;
– използването на оборския тор и други биологични ресурси;
– инвестициите в енергийна ефективност и възобновяема енергия;
– условията за достъп до европейско и частно финансиране.
Това са темите, които постепенно ще определят как ще изглежда европейската ферма.
С други думи, зад дипломатическите разговори между ЕС и ФАО стои съвсем практичен въпрос: каква ферма ще може да произвежда и при какви условия ще може да получава финансиране.
Европа иска по-силен глас във ФАО. За европейските фермери остава по-важният въпрос – този глас ще защитава ли конкурентоспособността на производителите, или основно ще им носи нови изисквания?
Защото устойчива ферма има само тогава, когато е и икономически жизнеспособна. Без печалба няма устойчивост – има само добре написана стратегия на хартия.
