За една година млечните овце майки са намалели с 54 хиляди, докато месодайните се увеличават с над 8 хиляди броя.
Българското овцевъдство не просто намалява като брой животни. Данните за 2024 и 2025 г. показват и промяна в структурата на стадата – млечното направление се свива, докато при месодайните овце майки има увеличение.
Към 1 ноември 2024 г. в страната са отчетени 649 185 млечни овце майки. Година по-късно броят им вече е 595 019. Това означава 54 166 животни по-малко, или спад от 8,3%.
При месодайните овце майки движението е в обратната посока. Те се увеличават от 213 744 през 2024 г. на 221 901 през 2025 г. Това са 8 157 животни повече, или ръст от 3,8%.
Млечните овце остават мнозинство
Въпреки различната посока на двете направления, млечните овце майки продължават да са значително повече.
През 2024 г. от общо 862 929 овце майки млечните са 649 185, а месодайните – 213 744.
През 2025 г. общият брой на овцете майки вече е 816 920. Млечните са 595 019, а месодайните – 221 901.
Така общият брой на овцете майки намалява с 5,3%, но спадът не е еднакъв в двете направления. При млечните овце той е значително по-силен, докато месодайните отбелязват увеличение.
| Показател | 2024 г. | 2025 г. | Промяна |
|---|---|---|---|
| Млечни овце майки | 649 185 | 595 019 | -8,3% |
| Месодайни овце майки | 213 744 | 221 901 | +3,8% |
| Овце майки общо | 862 929 | 816 920 | -5,3% |
Производството на овче мляко също намалява
Промяната при млечните овце се вижда и в производството на мляко.
През 2024 г. в България са произведени около 48,100 литра овче мляко, докато през 2025 г. количеството намалява до около 45,700 литра. Спадът е 5,1%.
Тук има интересна разлика. Броят на млечните овце майки намалява с 8,3%, докато производството на овче мляко намалява с 5,1%.
Именно затова в първата част изчислихме, че произведеното количество мляко, отнесено към броя на отчетените млечни овце майки, се увеличава от около 74 литра през 2024 г. до близо 77 литра през 2025 г.
Това не трябва да се приема като доказателство, че всяка овца е станала по-млечна. Показателят е изчислен от общото производство и броя на отчетените млечни овце майки.
Какво стои зад промяната?
Статистиката показва ясно какво се е променило, но сама по себе си не дава отговор защо.
Затова не е коректно да се твърди, че всички стопани масово преминават от млечно към месодайно овцевъдство. Увеличението на месодайните овце майки е факт, но причините за него могат да бъдат различни.
За фермера решаващи са разходите, цената на продукцията, трудът, храненето, възможностите за реализация и подпомагането. При различните производствени системи тези фактори могат да променят икономическата сметка.
Това, което числата категорично показват, е разминаването в посоката – млечните овце намаляват, а месодайните се увеличават.
Какво означава това за млечния сектор?
За млечното овцевъдство спадът от 54 166 млечни овце майки само за една година не е малък.
Овчето мляко е суровината за традиционни продукти като бяло саламурено сирене и кашкавал. Затова намаляването на млечната база е въпрос не само за животновъдите, но и за преработвателите.
В същото време по-бавното намаляване на произведеното мляко спрямо броя на млечните овце показва, че зад общата статистика има още една важна тема – каква е продуктивността на оставащите животни.
Точно там се намира и следващият въпрос: дали българското овцевъдство губи просто животни, или постепенно остава с по-малко, но по-продуктивни млечни овце?
Отговорът не може да бъде даден само от броя на животните. За него трябва да се погледнат данните за производството на мляко, неговата реализация и икономиката на фермата.
А това вече е следващата важна част от картината на българското овцевъдство през 2024–2025 г. – в следващата публикация.
По-малко млечни овце, но повече мляко на овца – какво показват данните за 2024 и 2025 г.
Млечните овце намаляват, но месодайните се увеличават
Спад от почти 10% в производството на овче сирене през 2025 г.
