Инициатива в Европейския съюз иска природата да може да бъде представлявана и защитавана в съда
Природата да не бъде само обект на защита, а да получи собствени права. Това е идеята зад набираща сила инициатива, според която реките, горите, езерата и други екосистеми могат да бъдат признати за носители на права и да имат свои представители пред институциите и съда.
Подобен подход вече се прилага в няколко държави по света. На практика това означава, че когато дадена природна система е увредена, защитата няма да зависи единствено от това дали човек или организация може да докаже, че лично е пострадал.
Самата екосистема може да бъде представяна като страна, чиито интереси трябва да бъдат защитени.
Какво означава природата да има права?
Идеята не е реката или гората да бъдат приравнени с човек.
Юридическите права ще се отнасят до способността на природната система да съществува, да запазва естествените си процеси и да бъде възстановявана, когато е увредена. За тази цел се определят хора или институции, които действат като нейни представители.
Така например при сериозно замърсяване на река може да бъде поставен не само въпросът какви вреди са нанесени на населението или бизнеса, а и дали са нарушени правата на самата река като екосистема.
Това променя досегашния подход към природозащитата.
Вече има държави, които са направили тази крачка
Един от първите известни примери е Колумбия. През 2016 г. Конституционният съд признава река Атрато за носител на права. Решението е свързано с тежкото замърсяване и незаконния добив в района.
След това подобен подход е възприет и в Нова Зеландия. През 2017 г. река Уангануи получава статут на юридическо лице. Законът създава и специален механизъм за нейното представителство.
В Испания през 2022 г. подобен статут получава лагуната Мар Менор. Тя е призната за юридическо лице и за субект на права, като защитата обхваща и свързаната с нея природна система.
Тези примери показват, че идеята вече не е само теоретична.
Защо се търси нов подход?
Основният аргумент на поддръжниците е, че досегашните правила невинаги са достатъчни, за да предотвратят сериозно увреждане на природата.
Една река например може да бъде замърсена, преградена или прекомерно използвана, докато щетите станат толкова големи, че възстановяването да бъде трудно.
При признаването на права се поставя друг въпрос: има ли природната система право да съществува и да запази естественото си състояние?
Това има значение не само за реките.
Подобен подход може да обхване влажни зони, гори, езера, планини, морски екосистеми и други природни територии.
И Европейският съюз обсъжда подобна възможност
Темата вече навлиза и в европейския политически дневен ред. Европейска гражданска инициатива настоява екосистемите да бъдат признати за носители на права, а гражданите да получат възможност да ги представляват и защитават.
Целта е да бъдат събрани необходимите подписи, за да бъде предложението разгледано от Европейската комисия. Това обаче не означава автоматично приемане на нов закон. Комисията трябва да разгледа инициативата и да даде отговор, но не е задължена да приеме предложените промени.
Именно тук се крие и големият спор.
Кой ще говори от името на природата?
Ако една екосистема получи права, някой трябва да ги защитава.
В различните държави се използват различни модели – държавни институции, местни общности, специално определени представители или комбинация между тях.
Това поставя важен практически въпрос: кой ще решава кое е в интерес на една река или гора?
Отговорът е особено важен, когато интересите на природата се сблъскат с тези на земеделието, промишлеността, енергетиката или транспорта.
Какво може да означава това за земеделието?
Промяната би могла да има значение и за фермерите, тъй като водите, почвите, пасищата и останалите екосистеми са пряко свързани със земеделското производство.
Европейските правила и без това вече поставят все повече изисквания за възстановяване и опазване на природата. Законът на Европейския съюз за възстановяване на природата например включва земеделски екосистеми, сладководни местообитания, свободно течащи реки, гори и опрашители.
Признаването на права на природата би било следваща стъпка.
Това не означава автоматично забрана за земеделие или използване на природните ресурси. По-скоро би означавало, че при определени спорове трябва да бъде взет предвид и интересът на самата екосистема.
И точно тук ще бъде най-сериозният спор – докъде могат да стигнат тези права и как ще се съчетаят с правото на хората да използват земята, водата и природните ресурси.
Въпросът вече не е само дали природата трябва да бъде пазена.
Въпросът е дали самата природа може да получи законово признато право да бъде защитавана.
