Земеделието отново се оказва под натиск. Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция настояват всички бюджетни направления да понесат съкращения, включително средствата за Общата селскостопанска политика
Следващият бюджет на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. навлиза в една от най-трудните си политически битки. Шест държави членки, които внасят повече средства в бюджета на Съюза, отколкото получават обратно, настояват предложението на Европейската комисия да бъде намалено със стотици милиарди евро.
Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция излязоха с обща позиция след среща на своите лидери в Берлин. Според тях предложеният бюджет от близо 2 трилиона евро за седемгодишния период е прекалено голям на фона на финансовия натиск, който изпитват самите държави членки.
Шестте страни настояват Европейският съюз да прилага към собствения си бюджет същата финансова дисциплина, която изисква от националните правителства.
Земеделието отново е на прицел
Това е особено важен сигнал за европейските земеделски производители.
Предложението на Европейската комисия за бъдещата Обща селскостопанска политика вече предвижда намаляване с около 24% на защитеното финансиране за селското стопанство. За шестте държави обаче това не е достатъчно.
Те настояват съкращенията да бъдат разпределени между всички направления на бюджета.
С други думи, натискът не е насочен само към земеделието. Но ако всички бюджетни пера трябва да дадат своя принос, средствата за земеделие трудно могат да останат напълно недосегаеми.
Това поставя под въпрос бъдещото финансиране на земеделските производители след 2027 г. — точно в момент, когато секторът вече се сблъсква с високи производствени разходи, климатични рискове, все по-строги изисквания и необходимост от инвестиции.
„Няколкостотин милиарда евро“ трябва да бъдат извадени от сметката
Общата позиция на шестте държави е категорична: предложението на Европейската комисия, което е близо 2 трилиона евро, трябва да бъде намалено с няколкостотин милиарда евро.
Съкращенията според тях трябва да бъдат балансирани и да засегнат всички основни направления.
В съвместната позиция се посочва, че бюджетът може да нараства, за да бъдат финансирани новите стратегически приоритети на Европейския съюз, но това трябва да става само с умерени темпове.
На преден план са поставени отбраната, конкурентоспособността, миграцията и европейският суверенитет.
Тук всъщност се крие големият спор. Европейският съюз иска повече средства за новите си приоритети, но шестте държави казват: добре, но първо намерете парите вътре в съществуващия бюджет.
Германия вече поиска около 400 милиарда евро съкращения
Общата позиция не идва от нищото. Германия още през юни настоя за намаляване на бюджета с приблизително 400 милиарда евро, като аргументът беше, че предложената финансова рамка е непосилна.
Сега към германската позиция се присъединяват още пет държави. Така се оформя силен блок от държави, които искат по-малък бюджет и по-строго определяне на европейските разходи.
Те също така настояват прекомерните разлики между това, което отделните държави внасят в европейския бюджет, и това, което получават обратно, да бъдат коригирани.
Парите трябва да отиват към новите приоритети
Шестте държави не настояват просто за механично намаляване на всички разходи. Те искат промяна в начина, по който се разпределят европейските средства.
Според тях повече пари трябва да бъдат насочени към общи европейски приоритети като отбрана, конкурентоспособност, миграция и сигурност.
Това означава, че традиционните политики — сред които земеделието и регионалното развитие — ще трябва да защитават мястото си в бъдещия бюджет.
За фермерите това е особено чувствителна тема. Общата селскостопанска политика е една от най-старите и най-големи политики на Европейския съюз, но вече се конкурира за средства с нови направления, които преди години не са били в центъра на европейския бюджет.
Европейският парламент е на друга позиция
Тук се появява и вторият голям фронт в битката за парите. Европейският парламент настоява да бъдат намерени нови източници на приходи за бюджета на Европейския съюз. Сред обсъжданите идеи са нови европейски данъци и други собствени ресурси.
Целта е да се запази финансирането за традиционни политики като Общата селскостопанска политика на сегашните равнища, като едновременно с това бъдат увеличени средствата за нови приоритети, включително отбрана и сигурност.
Така спорът вече не е само за това колко ще бъде бюджетът, а и за това откъде ще дойдат парите.
Шестте държави отхвърлят идеята за ново общо европейско задлъжняване. Според тях новото общо вземане на заеми не е решение на бюджетните проблеми и вместо това са необходими структурни реформи.
Битката тепърва започва
Бюджетът на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. трябва да бъде договорен от всички 27 държави членки. Това означава, че всяка от тях има възможност да блокира споразумението.
Именно затова настоящата позиция на шестте държави е важна, но сама по себе си не определя бъдещия бюджет.
Предстоят тежки преговори между държавите, които искат по-малък бюджет, и тези, които настояват за повече средства за земеделие, регионално развитие и други традиционни политики.
Европейската комисия пък се опитва да намери средства за новите стратегически задачи на Съюза. Очакването е политическо споразумение да бъде постигнато до края на 2026 г., така че новата финансова рамка да може да започне от 1 януари 2028 г.
Какво означава това за българските фермери?
Засега няма решение за конкретно ново намаление на плащанията към българските земеделски производители.
Но посоката е ясна: битката за европейските пари става все по-остра.
А когато бюджетът трябва да финансира едновременно земеделие, отбрана, сигурност, конкурентоспособност, миграция и нови европейски приоритети, въпросът вече не е дали ще има натиск върху традиционните политики.
Въпросът е колко силен ще бъде този натиск и кой ще плати сметката.
За европейското земеделие това ще бъде една от най-важните битки през следващите месеци.
