Водата, сянката и правилното хранене са решаващи през горещите дни
Високите летни температури не са просто неприятност за овцете и козите. При продължителна жега организмът на животните започва да насочва голяма част от енергията си към охлаждане, а това неизбежно се отразява върху растежа, приема на фураж и крайния резултат от угояването.
Агнетата и яретата първо намаляват доброволно количеството на изяждания фураж. Така организмът ограничава топлината, която се образува при храносмилането. Последицата е по-малък прием на енергия и белтъчини и съответно по-бавен растеж.
При нормални условия агнетата се чувстват най-добре при температури около 15–20 градуса, докато при яретата комфортният диапазон е приблизително 14–22 градуса. Козите по принцип понасят малко по-широки температурни колебания, но и при тях продължителната горещина води до сериозно натоварване на организма.
Когато храната намалее, намалява и прирастът
Един от най-видимите резултати от топлинния стрес е спадът в среднодневния прираст. Животните или достигат необходимото за клане тегло по-късно, или се отправят към кланицата с по-ниска телесна маса.
Проблемът се задълбочава от факта, че при горещо време част от приетата енергия вече не отива за изграждане на мускули и други тъкани. Тя се използва за охлаждане на организма.
Учестеното дишане и увеличеното кръвообращение в периферните части на тялото са сред механизмите, чрез които животното се опитва да се освободи от излишната топлина. За угоителя обаче това означава по-малко енергия за растеж.
При продължителен топлинен стрес дори е възможно животните да започнат да губят тегло, ако приемът на фураж не е достатъчен, за да покрие повишените енергийни разходи.
Горещината може да промени и самото месо
Високите температури не влияят само върху количеството месо. Те могат да се отразят и на неговата структура, цвят, сочност и трайност.
Особено важно е състоянието на животното непосредствено преди клане. При топлинен стрес запасите от гликоген в мускулите могат да бъдат намалени. След клането именно от тези запаси се образува млечна киселина, която нормално понижава киселинността на месото.
Когато гликогенът е недостатъчен, крайното равнище на киселинност остава по-високо. Това може да доведе до по-тъмно месо, по-твърда консистенция и по-суха повърхност.
Променя се и способността на месото да задържа вода. Това се отразява на сочността и вкусовото усещане, а неравномерният цвят може да го направи по-малко привлекателно за купувачите.
При топлинен стрес се променя и натрупването на мазнини. Организмът предпочита да използва наличната енергия за поддържане на жизнените функции и охлаждане, вместо да я отлага като резерв. В резултат месото може да бъде по-постно, което също оказва влияние върху вкуса и енергийната му стойност.
Жегата отслабва и естествената защита на организма
Продължителното прегряване поставя имунната система под допълнително напрежение. Така агнетата и яретата стават по-уязвими към различни заболявания и паразити.
Това създава порочен кръг – животното яде по-малко, расте по-бавно, изразходва повече енергия за справяне с топлината, а при възникване на здравословен проблем загубите се увеличават още повече.
Затова борбата с топлинния стрес не трябва да започва едва когато животните вече показват признаци на прегряване.
Как стопаните могат да ограничат загубите
На първо място животните трябва да разполагат с достатъчно сянка. На пасищата това могат да бъдат дървета, навеси или други конструкции, които предпазват от прякото слънчево греене.
В оборите и заслоните добрата вентилация е също толкова важна. Горещият и влажен въздух трябва да се отвежда, за да се създаде по-поносим микроклимат.
При необходимост могат да се използват вентилатори, а в подходящи условия и системи за контролирано охлаждане.
Особено важно е да се избягва излишното безпокойство на стадото в най-горещите часове. Хващане, преместване, товарене, продължително транспортиране и струпване на животните в малки пространства допълнително повишават телесната температура и увеличават физическото натоварване.
Затова подобни дейности е по-добре да се извършват рано сутрин или по-късно вечер, когато температурите са по-ниски.
Храненето също трябва да се съобрази с жегата
Когато животните намаляват количеството на приетия фураж, дажбата трябва да бъде съобразена с това.
Една от възможностите е използването на по-енергийно концентриран фураж, чрез който хранителните потребности могат да бъдат покрити и при по-малък общ прием.
Минералите също имат значение. Натрият, калият и магнезият участват в поддържането на нормалния електролитен баланс. При топлинен стрес този баланс се натоварва допълнително заради повишеното дишане и загубите на течности.
Витамините с антиоксидантно действие, сред които витамин Е и витамин С, също могат да подпомогнат организма при повишено топлинно натоварване.
Водата е най-важната защита срещу обезводняването
При горещо време достъпът до вода трябва да бъде постоянен. Недостатъчният прием на вода се отразява пряко върху растежа и наддаването на тегло.
Водата е необходима както за храносмилането и обмяната на веществата, така и за охлаждането на организма. Когато животното не може да приема достатъчно вода, терморегулацията се затруднява и производителността спада.
Не е достатъчно обаче поилките просто да са пълни. Водата трябва да бъде чиста и да не съдържа органични отпадъци или микробиологични замърсители.
Замърсената вода може да предизвика храносмилателни проблеми, включително диария, да намали апетита и по този начин допълнително да влоши резултатите от угояването.
При летни горещини доброто управление на стадото не е въпрос само на комфорт. То е пряко свързано с това колко бързо агнетата и яретата ще достигнат необходимото тегло, колко месо ще бъде получено и какво ще бъде неговото качество.
Затова сянката, въздухът, водата и правилно балансираната дажба трябва да се разглеждат като част от самата технология на угояване, а не като допълнителна грижа за горещите дни.
Този вариант е подготвен така, че имената да са сведени до минимум, термините са обяснени по-достъпно, а материалът остава достатъчно подробен, вместо да бъде сведен до кратка новина.
