Прогресивната пневмония при овцете е едно от онези заболявания, които дълго време могат да останат почти невидими. Овцата изглежда нормално, храни се, движи се, ражда, а постепенно губи кондиция и продуктивност. Когато стопанинът започне да вижда проблема с просто око, болестта често вече е намерила място в стадото.
Заболяването е хронична вирусна инфекция, която засяга предимно възрастни овце, обикновено над две години. Инфекцията остава за цял живот и няма ваксина или лечение, което да премахне вируса от заразеното животно.
Затова при тази болест старото правило „по-добре да предотвратиш проблема, отколкото после да го лекуваш“ важи с пълна сила.
Как се разпространява инфекцията
Вирусът се предава най-вече чрез дихателни секрети между животните. Заразяване може да стане и чрез коластрата и млякото от заразена овца към агнето.
Така инфекцията може постепенно да се натрупва в стадото. Една заразена овца не изглежда непременно болна и именно това прави заболяването толкова коварно.
Много овце не показват признаци в началните етапи. С течение на времето обаче може да се появи т.нар. синдром на „слабата овца“. Животното започва да отслабва, въпреки че приема нормално количество храна.
Сред възможните признаци са:
– постепенно отслабване;
– затруднено дишане;
– кашлица;
– отпадналост;
– твърдо и променено виме;
– намалено производство на мляко;
– артрит;
– нестабилна походка.
При част от животните се развиват и вторични бактериални инфекции. Тогава състоянието може рязко да се влоши и да се появят температура, силна кашлица и изразена отпадналост.
Болестта не се вижда само в здравния статус
За овцевъда проблемът не приключва с това, че няколко животни изглеждат по-слаби.
Заразяването може да доведе до по-ниско тегло на агнетата при отбиване, по-малко мляко, по-ранно бракуване на овце и общо влошаване на ефективността на стадото.
При стадо, в което животните трябва да използват максимално добре фуража и да дават повече и качествени агнета, това означава директни икономически загуби.
Направено изследване посочва, че повече от 36% от изследваните овцевъдни стопанства са имали поне едно положително животно. Разпространението на инфекцията се увеличава с възрастта, което е логично при заболяване, което може да се предава между овцете и да протича дълго време без очевидни признаци.
Още по-показателен е фактът, че при изследване от 2011 година малко над половината стопанства са били запознати с прогресивната пневмония, а 72,7% не са знаели какъв е актуалният статус на стадото им.
Точно тук е големият проблем: непознаването на статуса не означава, че стадото е свободно от инфекция.
Кръвното изследване е първата стъпка
Нито един лабораторен тест не е абсолютно точен. Затова при съмнение резултатите трябва да се разглеждат внимателно, а при необходимост изследването да бъде повторено.
Най-използваните методи са ELISA и PCR.
ELISA – търси антитела
ELISA открива антитела срещу вируса. Това е един от основните методи за скрининг на стадото.
Предимството му е, че позволява сравнително лесно да бъдат проверени голям брой животни. Възможно е обаче да има както фалшиво положителни, така и фалшиво отрицателни резултати.
PCR – търси самия вирус
PCR изследването се насочва директно към генетичния материал на вируса. То може да бъде полезно за потвърждаване на неясни случаи или при животни с висока развъдна стойност.
Как да се провери едно стадо
Ако стопанинът не знае дали инфекцията присъства в стадото, първата стъпка е скрининг.
В американските препоръки се посочва статистически подход, при който се изследва част от животните. Ако целта е с 95% сигурност да бъде открита инфекция, когато тя засяга най-малко 5% от стадото, примерите са:
– при стадо от 100 овце – около 43 животни;
– при стадо от 200 овце – около 51 животни;
– при малки стада с под 30 животни – изследване на всички.
Пробите трябва да представят различни възрастови групи, като е особено важно да присъстват и животни над две години.
Това е важно, защото при по-възрастните овце вероятността инфекцията вече да се е проявила е по-голяма.
Ако има положителни животни
При установяване на положителни животни подходът трябва да стане много по-строг.
Обичайно се преминава към изследване на цялото стадо. Положителните животни се отделят и се обсъжда тяхното бракуване с ветеринарен лекар.
След това стадото се изследва отново.
Този процес може да бъде бавен и неприятен за стопанина, особено когато сред положителните животни има ценни овце. Но ако целта е да се изчисти стадото, компромисите могат да обезсмислят целия процес.
Стопанства, които последователно изследват животните, бракуват положителните и спазват строга биосигурност, могат постепенно да постигнат отрицателен статус.
След почистването на стадото контролът не трябва да спира. Препоръчва се периодично повторно изследване, както и задължително тестване на новите животни, преди да бъдат въведени в стадото.
Новите овце са един от най-големите рискове
Покупката на нови животни е един от моментите, в които стопанинът може неволно да внесе инфекцията.
Затова новите овце трябва да бъдат изолирани от останалите животни и изследвани преди включването им в основното стадо.
Тук биосигурността не е сложна наука. Просто означава да не се смесва веднага непознато животно със стадото.
Добрата практика включва:
– изолиране на новопристигналите животни;
– лабораторно изследване;
– отделни инструменти и оборудване, когато е възможно;
– добра хигиена;
– недопускане на ненужен контакт между различни групи животни;
– контрол върху произхода на закупуваните овце.
Може ли генетиката да помогне?
Да, но тук трябва да се направи много важно уточнение.
При овцете са открити различия в гена TMEM154, които са свързани с различна степен на чувствителност към прогресивната пневмония.
Един от вариантите, известен като диплотип „1,1“, е свързан с много по-ниска честота на инфекцията в сравнение с други генетични варианти.
В изследванията овце с този генетичен профил са показали значително по-нисък риск от инфектиране в продължение на години.
Това отваря интересна възможност за селекция.
Вместо само да се борят с болестта чрез изследване и бракуване, развъдчиците могат постепенно да подбират животни, които имат по-добра естествена устойчивост.
Устойчивостта може да се отрази и на продуктивността
Изследване от 2021 година разглежда връзката между TMEM154, инфекцията и продуктивността.
При овце с устойчивия генетичен профил „1,1“ е отчетено по-добро представяне през целия продуктивен живот. Те са отбили средно с около 2 агнета повече, а общото тегло на отбиваните агнета е било с около 37 килограма по-високо.
В същото време не са установени съществени разлики в телесното тегло на самите овце или в броя агнета, произведени годишно.
Това показва нещо важно: генетичната селекция за устойчивост не е задължително да означава компромис с продуктивността.
Напротив – при правилно използване тя може да бъде още един инструмент за изграждане на по-здраво и по-ефективно стадо.
Но ДНК тестът не казва дали овцата е заразена
Това е може би най-важното уточнение в целия материал.
Генетичният тест за TMEM154 не показва дали конкретната овца вече е заразена с вируса.
Той показва нейния генетичен потенциал за по-голяма или по-малка устойчивост.
Следователно не може да се каже:
„Тази овца е генетично устойчива, значи няма вирус.“ – Това би било грешно.
Една овца може да има благоприятен генетичен профил и въпреки това вече да е заразена. Затова двете стратегии трябва да се използват заедно.
Две линии на защита
Първата линия е кръвното изследване – то помага да се открият заразените животни.
Втората е генетичната селекция – тя може постепенно да увеличи дела на животните с по-добра естествена устойчивост.
Така стопанинът едновременно работи в две посоки:
премахва инфекцията от стадото и изгражда по-устойчиво стадо за бъдещето.
Именно комбинацията между диагностика, добра биосигурност и внимателна селекция е по-смислена от разчитането само на един метод.
А какво означава това за българските овцевъди?
Прогресивната пневмония не е проблем, който трябва да се разглежда само като американска история.
Всеки овцевъд, който купува животни, въвежда нова генетика в стадото или работи с голям брой овце, има причина да мисли за заболявания, които могат да се разпространяват бавно и да останат незабелязани.
Най-опасният момент е, когато стопанинът гледа едно животно и казва: „Изглежда добре.“
При хроничните инфекции това невинаги означава много.
Затова при съмнение е разумно да се работи с ветеринарен лекар и акредитирана лаборатория, да се изготви план за изследване и да се контролира въвеждането на нови животни.
Генетичната селекция също заслужава внимание. Тя няма да реши проблема сама, но може да стане част от дългосрочна стратегия за по-здрави и устойчиви стада.
За овцевъда най-добрият вариант е ясен: да знае какъв е здравният статус на стадото, да не допуска заразени животни и постепенно да селектира по-устойчиви разплодници.
Болестите, които се движат бавно, често струват най-много. Не защото убиват стадото за един ден, а защото година след година вземат по малко от теглото, млякото, агнетата и дълголетието на животните.
Този вариант вече е по-близо до материал за български овцевъд, а не до превод на американска породна статия. Запазих и числата, методите за изследване и генетичната част, защото точно там е практическата стойност на публикацията.
