Обединението може да даде на животновъдите по-силна позиция пред мандрите, кланиците и търговските вериги
В животновъдството има един проблем, който от години стои на масата, но все още няма достатъчно добър отговор – как малкият и средният производител да получи по-силна позиция при продажбата на своята продукция.
Фермерът може да има добри животни, качествено мляко, месо или други продукти, да спазва изискванията и да работи всеки ден от сутрин до вечер. Когато обаче дойде моментът да продава, много често се оказва сам срещу много по-голям купувач.
И това променя целия разговор.
Когато един производител предлага ограничено количество продукция, купувачът сравнително лесно може да постави свои условия. Когато зад него стоят десетки или стотици ферми, ситуацията вече е различна. Тогава се появява възможност да се договарят не само по-добри цени, но и срокове за плащане, изисквания за качество, транспорт, количества и дългосрочни договори.
Именно тук е мястото на кооперативите.
Големият купувач срещу малкия производител
Пазарът отдавна не е място, където всички участници имат еднаква сила.
Големите търговски организации купуват огромни количества и могат да планират доставките си. Мандрите и кланиците също търсят постоянни количества и предвидимост. За тях е много по-удобно да разговарят с една организация, която представлява десетки ферми, отколкото с всеки фермер поотделно.
От другата страна често стои производителят, който няма време и възможности да води сложни пазарни преговори.
Той трябва да се грижи за животните, храненето, ветеринарните изисквания, работниците, техниката и документите. А когато произведе продукцията си, трябва сам да търси купувач.
Това трудно може да се нарече равнопоставен пазар.
Затова кооперативът има смисъл не просто като форма на организация, а като начин много малки производители да превърнат индивидуалната си сила в обща.
Когато количеството вече има значение
Един фермер може да произведе качествено мляко, но количеството му е ограничено.
Десетки ферми обаче могат да съберат значителен обем. Тогава вече може да се планира редовна доставка, общ транспорт, охлаждане, съхранение и договаряне на конкретни условия.
Същото важи за месото.
Отделният животновъд може да има малък брой животни за продажба. Обединени производители могат да осигурят постоянни количества и по-добро планиране на доставките.
Това е една от най-важните причини кооперативите да имат икономически смисъл. Не става дума просто всички да сложат продукцията си в един камион. Става дума за това да започнат да действат като един пазарен участник.
Но има едно голямо „ако“
Самото създаване на кооператив няма автоматично да реши проблемите на фермерите.
Ако всеки член произвежда по различни правила, качеството е неравномерно, количествата не се спазват, договореностите не се изпълняват и всеки гледа единствено собствената си сметка, кооперативът много бързо ще загуби смисъла си.
Затова най-важната дума тук не е „обединение“.
Тя е доверие.
Производителите трябва да приемат общи правила и да знаят, че те важат еднакво за всички. Ако един член нарушава изискванията, той не вреди само на себе си. Вреди на името на цялото обединение.
Точно затова вътрешният контрол може да се окаже по-важен от външния.
Държавата може да проверява дали законът се спазва. Но никоя държавна структура не може постоянно да следи какво се случва във всяка ферма и при всяка доставка.
Самите производители обаче имат пряк интерес да пазят общото си име.
Името на продукта става обща отговорност
Това е другата голяма възможност пред кооперативите.
Когато няколко десетки или стотици ферми продават под общо име, качеството на продукта вече не е само личен въпрос на отделния фермер.
Ако един производител допусне сериозно нарушение, последствията могат да засегнат всички.
Затова успешното обединение трябва да има ясни правила за качество, контрол и проследяване на продукцията.
Така постепенно може да се изгради марка, на която потребителят да има доверие.
Това е модел, който отдавна се използва в различни европейски държави. Там кооперативите не са просто посредници между фермера и пазара. Те могат да участват в преработката, опаковането, маркетинга и продажбата.
Производителят вече не продава само суровина.
Продава продукт с име, произход и определено качество.
Малкият фермер трудно преговаря сам
Тук се стига до същината на проблема.
Няма нищо лошо в това един животновъд да бъде самостоятелен. Напротив – самостоятелността е една от силните страни на семейната ферма.
Но самостоятелност не означава задължително самота на пазара.
Фермерът може сам да управлява стопанството си, но да продава продукцията си чрез организация, която защитава интересите на много производители.
Това е разликата между индивидуалната работа във фермата и колективната сила на пазара.
Един човек трудно може да преговаря с голяма търговска структура за условия, които важат за цял регион или за цяла държава.
Организация, зад която стоят много производители, вече има съвсем друга тежест.
Кооперативът не трябва да се превръща в още една бюрократична структура
Тук обаче има и сериозна опасност.
Ако кооперативът бъде създаден само за да има председател, управителен съвет, печат и папки с документи, фермерите няма да спечелят нищо.
Производителите имат нужда от организация, която върши реална работа.
Да събира продукцията.
Да търси пазари.
Да договаря условия.
Да организира транспорт.
Да контролира качеството.
Да помага при преработката и опаковането.
Да защитава общата марка.
Да води преговори там, където отделният фермер няма достатъчно сила.
Ако тези функции липсват, кооперативът остава само формално обединение.
Законът може да създаде рамката, но фермерите трябва да създадат доверието
Държавата има своята роля.
Необходимо е да има ясни правила, които определят как работят професионалните организации и кооперативите, какви са техните права и задължения и как се упражнява контролът.
Но законът сам по себе си няма да накара производителите да си вярват.
Това трябва да бъде изградено вътре в самите организации.
И тук българското земеделие има един стар проблем – много производители искат да се обединяват, докато не стане дума за конкретно решение, което изисква всеки да направи компромис.
А кооперацията означава точно това – част от индивидуалната свобода да бъде заменена с общи правила в името на по-голяма пазарна сила.
Без това няма как да стане.
Истинската сила е в общия интерес
Българското животновъдство има нужда не само от повече субсидии, а и от по-добра пазарна организация.
Защото дори когато производството е добро, фермерът остава уязвим, ако няма достатъчно силна позиция при продажбата.
Кооперативът може да промени това.
Не защото ще направи всеки фермер голям производител, а защото ще позволи на много малки и средни стопанства да действат като значим пазарен участник.
Тогава разговорът вече няма да бъде:
„Колко ще ми платите за моето мляко?“
А:
„Какви условия предлагате за продукцията на всички наши производители?“
Разликата изглежда малка, но всъщност е огромна.
И може би точно оттук трябва да започне разговорът за бъдещето на българските кооперативи – не от това колко организации ще бъдат създадени, а от това колко реална пазарна сила ще получат хората, които всеки ден хранят животните и произвеждат храната.
