Прасковопроизводители от Сливенско излязоха на протест заради критичната ситуация с реализацията на тазгодишната реколта. Към недоволството на земеделците се присъединиха кметът на Сливен и общински съветници.
Основните искания на производителите са държавата да предприеме мерки за ограничаване на вноса и да осигури условия за реализация на българската продукция.
Причината за протеста е проста – има праскови, но няма достатъчно купувачи.
Изкупната цена стига до 90 цента
По данни на производителите прасковите се изкупуват на цени до около 90 евроцента, като според тях тези нива не покриват реалните разходи по производството.
При сегашните разходи за горива, препарати, труд, обработка на градините, бране, сортиране и транспорт сметката за стопаните не излиза.
„Какво да кажем за горивата, когато дизелът гони 2 евро“, коментират производители.
Те посочват и високата цена на препаратите за растителна защита като един от сериозните фактори, които натоварват себестойността на продукцията.
По-изгодно е да се изхвърли продукцията
Ситуацията вече е стигнала до крайност.
Производители заявяват, че при тези изкупни цени в определени случаи е по-изгодно прасковите да бъдат изхвърлени, отколкото да бъдат брани и предадени на безценица.
Причината е, че само разходите по прибирането, сортирането, опаковането и транспорта могат да превърнат ниската изкупна цена в директна загуба.
За овощаря това означава да плаща за производство и прибиране на плод, за който след това няма достатъчно добър пазар.
Километрични опашки пред преработвателното предприятие
Още по-тежка е ситуацията при компотните сортове.
По думите на производителите единственото предприятие, което в момента изкупува компотни праскови, е претоварено и пред него се образуват километрични опашки от камиони.
Така дори когато има възможност за продажба, продукцията не може да бъде приета достатъчно бързо.
А прасковата не чака.
Това е плод с кратък срок за реализация и всяко забавяне увеличава риска от загуби. Производителите предупреждават, че част от колегите им вече са приготвили резачките за изкореняване на градините.
Камион с първокачествени праскови се връща непродаден
Проблемът не е само при компотната продукция.
По разказ на производител, негов приятел е закарал камион с първокачествени десертни праскови на борсата в Огняново, но не е успял да ги продаде и е върнал продукцията обратно.
Този пример показва колко сериозен е проблемът с пазара – дори качествената десертна продукция не гарантира реализация.
Прекупвачите определят пазара
Производителите поставят остро и въпроса за ролята на прекупвачите.
Според тях прекупвачите са силна страна във веригата и между изкупната цена от производителя и цената за крайния купувач се натрупва значителна разлика.
По думите на протестиращите стоката може да достигне до крайния купувач на двойна цена спрямо тази, която получава производителят.
Така ниската цена при овощаря не означава евтина праскова за потребителя.
Именно тази разлика според производителите показва, че проблемът не може да бъде решен единствено чрез увеличаване на производството.
Вносът е сред основните проблеми според овощарите
Производителите настояват да се провери какъв е реалният обем на вноса на праскови и как той влияе върху цената на българската продукция.
Те поставят въпроса защо българският производител не може да реализира собствената си продукция, докато в страната продължават да влизат плодове от различни държави.
Посочва се и внос от страни като Албания.
Според овощарите контролът върху вноса трябва да бъде по-сериозен, а българската продукция да получи реален шанс за присъствие на пазара.
Сливенско е имало съвсем различна овощарска картина
Производителите припомнят и миналото на района.
В Гавраилово е имало консервна фабрика и предприятие за сортиране на пресни плодове. От района продукцията е тръгвала с хладилни вагони към Западна Европа.
Днес овощарите виждат обратната картина – България трудно реализира собствената си продукция, докато на пазара се появяват плодове от различни части на света.
Според тях това е проблем не само на отделния производител, а на цялата система за производство, преработка и търговия с български плодове.
Високи разходи и ниски изкупни цени
Производството на праскови изисква постоянни инвестиции. Сред основните разходи са горивата, препаратите за растителна защита, трудът, поддръжката на овощните градини, брането, сортирането и транспортът.
На този фон производителите твърдят, че изкупната цена до 90 цента не им позволява да покрият направените разходи.
Това поставя стопанствата пред избор, който допреди години би изглеждал немислим – да приберат реколтата на загуба или да я оставят да се бракува.
„Много от колегите са приготвили резачките“
Това е едно от най-тревожните предупреждения от протеста.
Ако производителят не може да получи цена, която покрива разходите му, няма икономически смисъл да продължава да поддържа овощната градина.
Изкореняването на една градина обаче не е просто решение на отделен земеделец. То означава загуба на производствен потенциал, инвестиции, работни места и местна земеделска традиция.
Затова протестиращите настояват за спешни решения.
Сред поставените въпроси са контролът върху вноса, реализацията на българската продукция, развитието на преработвателната промишленост, възстановяването на капацитета за съхранение и преработка и ограничаването на прекалено голямата разлика между цената при производителя и тази за крайния потребител.
Производителите искат да могат да продават това, което произвеждат
Протестът край Сливен поставя един много по-голям въпрос – как България ще запази собственото си овощарство, ако българският производител не може да продаде произведения плод?
Прасковите са произведени. Градините са поддържани. Разходите са направени.
Но ако накрая производителят получава цена, която не покрива разходите, а част от продукцията остава по градините или се изхвърля, цялата икономическа логика на производството се разпада.
Затова искането на протестиращите е конкретно – българската продукция да има реален пазар и българският производител да получава възможност да продължи да произвежда.
