Ваксинацията срещу шарката: какво става с пазарите на българските овцевъди и козевъди?
Шарката по овцете и козите вече не е само ветеринарен проблем. Тя се превърна и в търговски въпрос, защото заболяването води до ограничения върху движението на животни и може да засегне износа на животни и продукти към трети държави.
Затова при евентуална ваксинация България трябва да реши едновременно два въпроса – как да овладее заболяването и как да запази пазарите за българските животновъди.
Какво казва EFSA за ваксинацията
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) публикува на 4 февруари 2026 г. научно становище за ваксините и различните сценарии за ваксинация срещу шарка по овцете и козите в България и Гърция.
В становището са оценени живи атенюирани ваксини, включително ваксини на базата на щамовете RM65, Romania и Bakirköy. EFSA посочва, че тези ваксини осигуряват силна защита при овцете – обичайно между 80 и 100%, и значително намаляват размножаването и отделянето на вируса. Според оценката ваксинацията, съчетана с ранно откриване на огнищата, бързо умъртвяване на заразените животни и ограничения върху движението, е важен инструмент за контрол и потенциално ликвидиране на заболяването.
Това обаче е оценка на ветеринарния ефект от ваксинацията. Тя не означава автоматично, че всяка държава извън ЕС ще приема български животни или продукти след ваксинация.
Какво е прието от Европейската комисия
Действащата европейска рамка за България е Изпълнително решение (ЕС) 2025/1160 от 5 юни 2025 г. (с него Европейската комисия въвежда специални спешни мерки за България заради шарката по овцете и козите и определя ограничителни зони, в които се прилагат ветеринарни ограничения върху движението на животни и свързаните с тях пратки).
През 2026 г. решението е изменяно многократно според развитието на заболяването.
Особено важно е Изпълнително решение (ЕС) 2026/1408 от 22 юни 2026 г. (с него Европейската комисия удължава до 31 декември 2026 г. забраната България да изпраща овце и кози от която и да е част на страната към местоназначение извън България. Решението също заменя приложенията с актуалните защитни, надзорни и допълнително ограничени зони).
Това е конкретна действаща търговска последица.
Към този момент България няма право да изпраща овце и кози към местоназначение извън страната до 31 декември 2026 г.
Последното решение на Комисията
На 14 юли 2026 г. Европейската комисия приема Изпълнително решение (ЕС) 2026/1746 (то изменя Решение (ЕС) 2025/1160 заради развитието на епизоотичната обстановка и променя действащите приложения с ограничителните зони за България; решението е в сила от 16 юли 2026 г.).
Самото решение посочва, че шарката по овцете и козите може да има сериозно отражение върху животните и рентабилността на стопанствата, като причинява нарушения в движението на пратки с овце и кози и продукти от тях в рамките на Европейския съюз и при износа към трети държави.
Това е важен официален извод на Европейската комисия. Не става дума само за ветеринарен контрол. Става дума и за търговия.
Какво означава това за пазара в Европа
Не трябва да се казва, че България автоматично губи европейския пазар.
Европейското законодателство работи с ограничителни зони. В зависимост от зоната и конкретното движение могат да се прилагат забрани или изключения за движението на животни и пратки.
Следователно трябва да се различават две неща:
ограничение за животни от определена зона и пълна забрана за търговията на България с всички държави от ЕС.
Това не са едно и също. Износът извън ЕС е отделен въпрос. Тук вече рискът е по-голям.
Третите държави определят собствените си ветеринарни условия за внос. Те могат да изискват определен здравен статут на държавата или зоната, специални сертификати и конкретни гаранции за произхода и здравния статус на животните и продуктите.
Затова една евентуална национална ваксинация не може да бъде разглеждана само като въпрос дали ваксината предпазва животните.
Трябва да се знае как ще бъде признат ваксинационният статут на България от всяка държава, към която страната изнася.
