„Днес, утре няма да има българско производство, което да спасяваме“
Българското производство на плодове и зеленчуци отново изпраща тревожен сигнал към държавата. Национална браншова камара „Плодове и зеленчуци“ настоява за спешни мерки за осигуряване на ликвидност на стопанствата и предупреждава, че ако институциите продължат да отлагат решенията, все повече производители ще бъдат принудени да се откажат от бизнеса си.
Това не е първият подобен сигнал през тази година. Още през март БКПЗ предупреди, че секторът е достигнал критичен минимум и представи пред правителството пакет от мерки за ограничаване на натиска върху производителите. Тогава организацията посочи, че дългосрочното производство на зеленчуци е намаляло близо 2,7 пъти, а при плодовете спадът е над 10 пъти спрямо предходни периоди.
Сега проблемът вече се вижда не само в статистиката, а и по полетата.
Прасковени градини са пред изкореняване
В Сливенско производители на праскови отново се оказаха в ситуация, при която изкупната цена не покрива разходите за производство.
През юли продукцията за преработка се изкупуваше за около 0,37 евро за килограм. Според производители разходите им през тази година са се увеличили с между 25% и 30%, докато изкупната цена практически остава на нивото от предходната година.
Това превръща прибирането на реколтата в сериозен финансов проблем. Самото бране изисква работна ръка, а дневната надница на берач достига около 30 евро, като към нея се добавят транспорт, гориво, препарати, торове и останалите разходи по производството.
И така се стига до абсурдната ситуация производителят да има плод на дървото, но да се пита дали изобщо има смисъл да го прибира.
В района, известен като Долината на прасковите, вече има стопани, които обмислят или са започнали изкореняване на насажденията си. Според представители на сектора България произвежда около 8–9 хиляди тона индустриални праскови, докато производството в Гърция е многократно по-голямо.
Това е важно и заради следващите години. Веднъж изкоренена една овощна градина, тя не може да бъде възстановена за един сезон.
Краставици се раздават, а дините остават на полето
Проблемът вече не е само при овощарите.
Производители на зеленчуци също сигнализират за невъзможност да реализират продукцията си на цена, която да покрие разходите. Краставици се раздават директно на хората, а при други култури стопаните стигат до решение изобщо да не прибират реколтата, когато разходите за брането са по-високи от очаквания приход.
Това е една от най-тежките ситуации за земеделския производител.
Когато продукцията бъде оставена на полето, стопанинът не губи само очакваната печалба. Той губи вече вложените средства за семена, разсад, торене, растителна защита, напояване, гориво, техника и труд.
Затова от БКПЗ определят случващото се като системна пазарна криза, а не като поредица от отделни проблеми.
Разходите растат, а изкупната цена остава назад
Сметката в земеделието е проста. Ако разходите растат, а изкупната цена не се променя, стопанството започва да работи на загуба.
При плодовете и зеленчуците натискът идва едновременно от няколко страни – горива, електроенергия, торове, препарати, посадъчен материал и работна ръка. Допълнителен проблем са пазарът, вносът и позицията на производителите при договарянето с търговци и преработватели.
БКПЗ отдавна настоява държавната подкрепа да бъде насочена към реално работещите стопанства. Сред предложенията е създаването на регистър на трайните насаждения, който да даде по-ясна картина къде действително се произвеждат плодове и къде трябва да бъде насочена помощта.
БКПЗ отново поставя въпроса за европейския кризисен резерв
Един от най-съществените въпроси, които браншът поставя пред Министерството на земеделието и храните, е дали България ще поиска извънредна финансова подкрепа за плодовете и зеленчуците от европейския кризисен резерв.
Този въпрос вече беше поставян официално през юни. БКПЗ настоя за яснота как ще бъде подпомогнат секторът заради последиците от кризата в Близкия изток и дали България ще използва възможностите на европейския кризисен резерв за 2026 г.
Браншът поставя и въпроса дали към европейските средства може да бъде добавено национално финансиране.
Търсенето на подобен ресурс не е случайно. Още през март камарата предложи мобилизиране на средства от кризисния резерв на Европейския съюз и от националния бюджет за компенсиране на по-високите производствени разходи.
Има още един проблем – черната златка
Докато производителите се борят с цените и пазара, овощарите са изправени и пред сериозна растителна заплаха.
Черната златка вече е сред най-опасните неприятели за овощните градини. Тя засяга основно костилковите видове – праскови, кайсии, сливи, череши и вишни, но може да напада и други дървесни видове.
Проблемът е достатъчно сериозен, за да бъде предвидена и държавна помощ за борба с вредителя. През март беше съобщено, че такава помощ се очаква да стартира, именно заради сериозните щети, които черната златка нанася на професионалните овощни градини.
От БКПЗ обаче настояват ресурсът за борба с вредителя да бъде увеличен.
Причината е проста – ако една градина бъде унищожена, компенсацията след това не решава целия проблем. Загубени са години труд, инвестиции и бъдеща продукция.
