Само ден след като Българската агенция по безопасност на храните съобщи за ново огнище на шарка по овцете и козите в село Тешово, община Хаджидимово, въпросите пред животновъдния сектор стават все повече.
В двата епидемиологично свързани животновъдни обекта се отглеждат 220 овце, а около огнището вече са въведени защитна и надзорна зона с всички задължителни ограничения.
Това е четвъртото официално огнище на шарка по дребните преживни животни за малко повече от месец.
В същото време страната продължава да се бори и с бруцелозата при говедата, при която вече има и потвърдени заболели хора. За първи път от години ветеринарните власти са изправени едновременно пред две сериозни заболявания, едното от които засяга и общественото здраве.
Именно тук започват въпросите.
След всяко ново огнище БАБХ съобщава какви мерки се въвеждат в засегнатия район – определят се защитни и надзорни зони, забранява се придвижването на животните, извършват се проверки и епизоотични проучвания.
Но какво се случва между отделните прессъобщения?
Извършват ли се засилени проверки по пътищата?
Колко животновъдни обекта са инспектирани извън вече засегнатите райони?
Колко проби се вземат ежедневно?
Колко сигнала са подадени и колко от тях са проверени?
Има ли проследяване на нерегламентираното движение на животни?
Какви допълнителни превантивни действия се предприемат, за да не се появи следващото огнище?
По отношение на бруцелозата обществото също научи за заболели хора. Но получава ли достатъчно информация как върви епидемиологичното проучване, колко контактни животни са изследвани и какви резултати дават предприетите мерки?
Животновъдите не очакват ежедневно да чуват единствено за нови огнища. Те очакват да знаят какво реално се прави, за да бъдат предотвратени следващите случаи.
Защото колкото повече огнища се натрупват, толкова по-важен става не само въпросът къде е открита заразата, а и какви резултати дават действията на институциите за нейното ограничаване.
О-К
