Епизоотичната обстановка в България продължава да се влошава. Огнищата на шарка по дребните преживни животни се увеличават, а паралелно с това страната вече е изправена и пред нов случай на бруцелоза по говедата. Заболяването е особено тревожно, тъй като е зооноза и може да се предава между животни и хора.
Докато усилията са насочени към ограничаване на шарката, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) вече обяви и първично огнище на бруцелоза в животновъден обект в село Факия, община Средец, след лабораторно потвърждение от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт.
Прави впечатление и хронологията на случая. По наличната информация лабораторното изследване е извършено на 16 юли, докато реалното прилагане на мерките на терен започва на 25 юли. Официалните документи не дават информация какви действия са били предприети в периода между получаването на лабораторните резултати и въвеждането на ограниченията.
Случаите на бруцелоза вече не се ограничават само до животните. За съжаление, вече има и потвърдени заболели хора, което превръща проблема не само във ветеринарномедицински, но и в сериозен въпрос на общественото здраве.
Животновъдите все по-често поставят въпроса дали предприетите до момента мерки са достатъчни за прекъсване на веригата на разпространение на заразните заболявания или е необходим значително по-строг контрол върху движението на животните и спазването на правилата за биосигурност.
На този фон бившият изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Ангел Мавровски отправи критики към действията на институциите и предложи пакет от спешни мерки, които според него могат да ограничат разпространението на заболяванията и да намалят щетите за българските животновъди.
Според д-р Мавровски първата и най-важна стъпка е незабавното ограничаване на нелегалното движение на животни в страната. Той предлага изграждането на денонощни контролно-пропускателни пунктове съвместно с органите на МВР, през които да не се допуска придвижване на животни без ветеринарен преглед.
По думите му също толкова сериозен риск представлява нелегалният внос на живи животни от съседни държави. Той припомни случаи от миналото, при които, по негови думи, са били установени незаконно придвижвани животни към нелегални кланици в района на Ихтиман, като заяви, че тогава проблемът е бил овладян с бързи действия.
Като трета спешна мярка д-р Мавровски посочва необходимостта от строг контрол върху т.нар. сборни стада. Според него именно там най-често липсват редовни ветеринарни прегледи, ваксинации и лабораторни изследвания. Той настоява личните стопанства също да бъдат обхванати изцяло от официалния ветеринарномедицински контрол, тъй като по думите му хиляди животни остават извън системното наблюдение. Според него това представлява сериозен пробив в биосигурността на страната.
По отношение на развитието на кризата д-р Мавровски изрази мнение, че ако разпространението на шарката не бъде овладяно своевременно, България може да бъде принудена да пристъпи към ваксинация срещу заболяването – мярка, която според него е можело да бъде избегната при по-ранни и по-решителни действия.
Той направи препратка и към предишни проверки, свързани с дейности по дезинфекция в Пловдивска област, като посочи, че по случая са извършвани одити от Европейската комисия и проверки на официалния контрол, а материалите са предадени на компетентните органи.
Според д-р Мавровски настоящата ситуация изисква и ясна управленска отговорност. По думите му, ако кризата не бъде овладяна, ръководството на компетентните институции трябва да направи необходимите изводи и да поеме отговорност, каквото и да значи това.
„Вече са допуснати щети, но ако бъдат отстранени незабавно, загубите за животновъдите ще бъдат по-малки.“
Заболяванията поставят под натиск целия сектор
Натрупването на огнища на шарка по дребните преживни животни и появата на ново огнище на бруцелоза по говедата показват, че ветеринарната система е изправена едновременно пред няколко сериозни епизоотични предизвикателства.
За фермерите остава най-важният въпрос – ако между лабораторното потвърждение и реалните действия има дни забавяне, достатъчно бързо ли реагира системата, когато става дума за силно заразни заболявания?
Следващите седмици ще бъдат решаващи както за ограничаването на заразите, така и за възстановяването на доверието на животновъдите в мерките, предприемани от държавните институции.
