Турция отново показва, че разглежда земеделието като стратегически сектор. Държавният зърнен борд (TMO) обяви новите изкупни цени за реколта 2026, като освен по-високи цени производителите ще получат и допълнителни субсидии, които значително увеличават крайните им приходи.
За хлебната и твърдата пшеница държавната изкупна цена е определена на
16 500 турски лири (около 359 евро) за тон,
а за ечемика – 12 750 турски лири (около 277 евро) за тон.
С включените държавни помощи реалният приход на производителите достига
19 514 турски лири (около 424 евро) за тон пшеница
и 15 764 турски лири (около 343 евро) за тон ечемик.
Допълнителното подпомагане включва базово плащане, стимули за планирано производство и бонуси за използване на сертифицирани семена. Властите са поели ангажимент средствата да бъдат превеждани по банковите сметки на фермерите до 45 дни след предаването на продукцията.
Решението идва в момент, когато жътвата в страната започна по-късно заради обилните валежи. Въпреки това турското правителство запазва политиката си да гарантира доходите на производителите и едновременно с това да осигури достатъчно суровина за мелничарската, фуражната и хранително-вкусовата промишленост.
Спрямо реколта 2025 държавният зърнен борд увеличава изкупната цена на пшеницата с 22,2%, а на ечемика с 15,9%. Освен по-високите изкупни цени фермерите ще получат и допълнителни субсидии, които увеличават крайния приход за всеки предаден тон зърно. Така производителите знаят още преди приключването на жътвата при какви цени и условия ще реализират продукцията си, което им дава по-голяма сигурност при планирането на стопанската година. Това е пореден сигнал, че Турция продължава активно да компенсира високите производствени разходи и да стимулира собственото си земеделие.
На този фон в България подобно държавно определяне на изкупни цени и доплащане за всеки тон произведено зърно не съществува. Българските производители продават продукцията си изцяло на пазарен принцип, а подпомагането идва основно чрез европейските директни плащания и мерките по Общата селскостопанска политика, без държавата да гарантира минимална изкупна цена или допълнителна премия за всеки предаден тон. Това поставя двата модела на подкрепа в съвсем различна позиция, особено в периоди на нестабилни пазари и ниски изкупни цени.
