Ако човек прекара само няколко минути в групите за изгубени, намерени и бедстващи животни в социалните мрежи, ще остане с усещането, че България преживява тиха, но все по-дълбока криза на безчовечност към най -беззащитните – животните.
Почти няма ден без нова публикация. Коте е изоставено край контейнер. Кученца са намерени в кашон до пътя. Ранено животно лежи на улицата и чака някой да го забележи. Домашен любимец е изчезнал и стопаните му отчаяно го издирват. Доброволци търсят приемен дом, средства за лечение или просто няколко чувала храна, за да изхранят десетки спасени животни.
Тези публикации вече не са изключение. Те се превръщат в ежедневие. И това неизбежно поражда един въпрос – дали винаги е било така, или обществото ни постепенно губи чувствителността си към най-беззащитните?
Все повече сигнали за животни в беда
Доброволци споделят, че почти всеки ден получават нови сигнали. Някой е открил малко коте, заклещено в двигател на автомобил. Друг е намерил куче с тежки травми край пътя. Трети се опитва да спаси животно, заседнало в шахта, фасада на сграда или изоставена постройка. Не липсват и случаите на домашни любимци, оставени пред ветеринарни клиники, в паркове или край населени места с надеждата „някой друг“ да се погрижи за тях.
Особено тревожни са случаите с новородени кученца и котенца. Те често се откриват захвърлени в кашони, чували, до контейнери за отпадъци или край полски пътища. Някои успяват да оцелеят благодарение на случайни минувачи. Други така и не получават шанс.
Било ли е така и преди?
По-възрастните хора често казват, че и преди е имало бездомни кучета и котки. Това е вярно. Но мнозина си спомнят и нещо друго – животните рядко са били възприемани като вещи за еднократна употреба.
По селата кучето пазеше двора, а котката ловеше мишките. Те също не живееха охолно, но стопанинът носеше отговорност за тях. Ако животното остарееше или се разболееше, то оставаше част от домакинството. Ако се родеха малки, обикновено се търсеше кой да ги вземе. Днес все по-често се срещат случаи, при които домашният любимец е изоставен при преместване, финансови затруднения, семейни промени или просто защото вече не е желан.
Парадоксът е очевиден. Никога досега не сме говорили толкова много за хуманно отношение към животните, а същевременно доброволците предупреждават, че сигналите за изоставени кучета и котки не намаляват.
Защо проблемът се задълбочава?
Причините са много и рядко са само една.
Част от стопаните продължават да не кастрират домашните си любимци, което води до нежелани поколения. Други вземат куче или котка под влияние на моментна емоция, без да осъзнават, че това е ангажимент за години напред. Има семейства, които изпадат във финансови затруднения и вече не могат да се грижат за животните си. Не липсват и хора, които просто решават, че домашният любимец им е станал неудобен.
Към всичко това се добавя и усещането, че някой друг ще реши проблема – доброволците, приютите, ветеринарните лекари или организациите за защита на животните.
Докато едни изоставят, други спасяват
И все пак картината не е само черна.
Зад почти всяка спасена история стоят хора, които не подминават чуждото страдание. Хора, които спират автомобилите си, за да помогнат на ранено животно. Които разглобяват части от кола, за да освободят заклещено коте. Които слизат в шахти, качват се по покриви, търсят с часове изгубени домашни любимци или прекарват цели нощи във ветеринарни клиники.
Има семейства, които отиват с намерението да помогнат временно, а се прибират с нов член на домакинството. Има хора, които вече се грижат за десетки животни, но въпреки това приемат още едно, защото не могат да го оставят на улицата.
Всекидневно в социалните мрежи се организират акции за събиране на средства за операции, лекарства и храна. Непознати си подават ръка, предлагат транспорт, приемни домове, споделят публикации и помагат така, както могат. Това е другото лице на България – тихо, незабележимо и без очакване за благодарност.
Доброволците все по-често достигат предела на силите си
Зад всяка спасена история обаче стоят и умора, безсънни нощи, лични разходи и тежки решения.
Много доброволци признават, че вече трудно смогват. Приютите са препълнени. Приемните домове не достигат. Средствата за лечение често се събират трудно, а храната никога не е достатъчна. Нерядко едни и същи хора поемат десетки сигнали, защото просто няма кой друг да го направи.
Все по-често те споделят и друго – че най-тежко не е физическото натоварване, а разочарованието. От хора, които обещават помощ и се отказват в последния момент. От стопани, които изоставят животните си без угризения. От безразличието на онези, които подминават с думите: „Не е моя работа.“
Това вече не е само проблем на животните
Бездомните кучета и котки са видимата страна на един много по-голям проблем. Те показват доколко сме готови да носим отговорност за собствените си решения и доколко сме способни да проявим съчувствие към по-слабия.
Домашният любимец не е играчка, която може да бъде оставена, когато омръзне. Той не е сезонна покупка и не е вещ, която може да бъде заменена с нова. Той е живо същество, което зависи изцяло от човека.
Надеждата все още я има
За едно общество не се съди само по икономиката, новите сгради или автомобилите по улиците. То се познава и по отношението към най-беззащитните – децата, възрастните хора и животните.
Когато все повече кучета и котки биват изоставяни, това е тревожен знак. Но има и друга страна на тази картина.
Всеки ден десетки доброволци, ветеринарни лекари и обикновени хора откликват на сигнали за животни в беда. Някой спира колата си, за да прибере ранено куче от пътя. Друг разглобява автомобил, за да освободи заклещено коте. Трети дава временен дом, събира средства за операция или храни бездомни животни, въпреки че самият той трудно намира средства.
Социалните мрежи показват не само жестокостта, но и огромната човечност, която все още съществува. Благодарение именно на тези хора хиляди животни получават втори шанс.
Тяхната отдаденост обаче не може да замени отговорността на всички останали. Колкото и големи да са сърцата им, те не могат сами да поемат тежестта на все по-нарастващия брой изоставени животни.
Истинската промяна няма да настъпи тогава, когато спасителните акции станат още по-многобройни. Тя ще дойде в деня, когато такива акции започнат да стават все по-редки. Защото най-голямата победа няма да бъде поредното спасено куче или коте. Най-голямата победа ще бъде общество, в което все по-малко животни се нуждаят от спасение.
Стотици кучета и котки чакат зад оградите на приютите. Не чакат чудо. Чакат човек. Посетете ги. Може би сред тях е онзи поглед, който ще ви следва с благодарност до края на живота си.
Защото понякога не ние избираме животното – то избира нас.
Тоня Мишева
