14 част/ Наръчник на фермера: Дневникът за карантинните животни – Щитът на овцевъдството и козевъдството срещу болести

28/06/2026

В овцевъдството и козевъдството карантината често е подценявана, докато не се появи проблем. Една новозакупена коза, един разплоден коч или шиле от друго стадо могат да изглеждат напълно здрави, но да пренасят заболявания, които бързо се разпространяват в цялото стадо.

Затова Дневникът за карантинните животни е един от най-важните документи във всяка овцеферма и козеферма. Той показва дали стопанството реално прилага биосигурност или разчита само на наблюдение „на око“.

Защо карантината е още по-важна при овце и кози

При дребните преживни животни рискът от разпространение на болести е по-висок, защото:
– животните често се движат на групи;
– има смесване на стада при паша;
– пазарите и изложбите са честа практика;
– разплодният обмен е активен;
– контролът в по-малки стопанства е по-ограничен.

Това прави една пропусната карантина потенциално много по-опасна, отколкото при по-индустриализирани системи.

Какво представлява карантинният период
Карантината е период на изолация, в който новопостъпили или съмнителни животни се държат отделно от основното стадо.

През това време се наблюдават:
– общо здравословно състояние;
– телесна температура (при необходимост);
– хранене и поведение;
– признаци на респираторни или храносмилателни проблеми;
– кожни изменения и паразити.

При нужда се извършват лабораторни изследвания и ветеринарни прегледи, преди животното да бъде допуснато до стадото.

Кои животни подлежат на карантина

В дневника се вписват:
– новозакупени кози, овце, кочове и пръчове;
– животни, върнати от пазари и изложби;
– животни, върнати от пасища или други стада;
– животни със съмнение за заболяване;
– животни след транспорт от далечни региони.

Всеки от тези случаи изисква отделен запис и отделно наблюдение.

Какво съдържа дневникът

Дневникът за карантинните животни при овце и кози включва:
– дата на постъпване;
– идентификация на животното;
– вид (овца, коза, коч, пръч, шиле, яре);
– произход;
– причина за карантината;
– място на изолация;
– ежедневни наблюдения;
– извършени прегледи;
– лабораторни изследвания при нужда;
– дата на освобождаване.

Примерен дневник за карантинни животни (овце и кози)

Дата на постъпване	Иденти-фикация	Вид	Произход	Причина	Наблюдения	Освобож-даване
20.05.2026	ОВ-331	Овца	Закупена ферма	Ново животно	Здраво, без симптоми	04.06.2026
22.05.2026	КЗ-112	Коза	Пазар	Придвижване	Леко отслабване, наблюдение	06.06.2026
25.05.2026	КЧ-014	Коч	Разплод	Вход в стадо	Лабораторен контрол	След отрицателни резултати

Най-рисковите ситуации – Смесване на стада след паша

Един от най-честите източници на инфекции. – Пазари и изложби

Голямо струпване на животни от различни стопанства. – Нов разплоден материал. Кочове и пръчове могат да пренасят скрити инфекции.

Транспорт и стрес – Намален имунитет след дълги пътувания.

Какво се следи по време на карантината:
– апетит и общо състояние;
– признаци на диарии;
– кашлица и дишане;
– куцота;
– паразити по кожата и в изпражненията;
– поведение в групата.

При съмнение карантината се удължава.

Какво проверяват инспекторите
При проверки се гледа:
– има ли отделено карантинно място;
– води ли се дневник;
– вписани ли са всички нови животни;
– има ли проследими наблюдения;
– извършвани ли са изследвания при нужда;
– съответствие с документи за придвижване.

Липсата на записи се приема като липса на реална карантина.

Най-честите грешки

1. Директно смесване със стадото – Най-рисковата практика.
2. Формално водене на дневника – Записите се правят „за проверка“, не реално.
3. Липса на отделно помещение – Животните са „в отделен ъгъл“, но без реална изолация.
4. Пропуск на наблюдения – Не се следи ежедневно състоянието.
5. Освобождаване без ветеринарна оценка – Животното влиза в стадото без реален контрол.

Карантината е първият тест за фермата

При овце и кози карантината не е формалност. Тя е първата линия на защита, която показва дали стопанството мисли стратегически или реагира едва когато вече има проблем.

Дневникът за карантинните животни е доказателството, че рискът е бил видян навреме, управляван и овладян. А в животновъдството това често е разликата между стабилно стадо и сериозна загуба.