Гръцкият сектор на млякото и млечните продукти в момента показва две напълно противоположни лица. От една страна, сиренето фета преживява истински търговски възход на международните пазари, като износът се увеличава, а големите преработвателни компании разширяват влиянието си. От друга страна, гръцкото провинциално животновъдство бързо отслабва – броят на фермерите намалява, стопанствата се окрупняват, а затворените обекти рядко отварят врати отново.
Търговски рекорди и заплаха от изчезване на фермерите
Международният пазар показва, че търсенето на суровина непрекъснато расте. Според прогнозите, при благоприятен сценарий глобалното потребление на мляко може да нарасне с 49% до 2050 г., достигайки около 456 милиона тона. Очаква се обаче това допълнително производство да бъде концентрирано в по-малък брой, но по-големи и силно автоматизирани предприятия.
В гръцкото говедовъдство и дребно преживно животновъдство се отчита тревожен годишен спад от около 7% в броя на фермите. Ако този темп на закриване се запази през следващите три десетилетия, кумулативният спад ще достигне 90%. Това е сериозно предупреждение за скоростта, с която секторът се окрупнява и губи традиционните си производители.
В същото време сиренето фета бележи исторически върхове. Преди две десетилетия Гърция е произвеждала между 65 000 и 70 000 тона годишно. През 2025 г. производството е достигнало 140 000 тона, от които около 85 000 тона са били изнесени зад граница. Този експорт е генерирал финансов приток, приближаващ се до един милиард евро. Само Германия внася над 25 000 тона гръцка фета.
Следователно истинската заплаха за емблематичното сирене не идва от липса на пазари или международни споразумения, а от вътрешната криза в самото животинско производство и дисбаланса при разпределението на доходите по веригата.
Хаос в статистиката и липса на реално преброяване
През 2025 г. южната ни съседка е произвела около 732 000 тона овче мляко и 158 000 тона козе мляко, като близо 90% от тези количества се влагат в производството на фета. Въпреки огромното икономическо значение, държавата все още не разполага с точна информация за реалния брой на животните в страната:
-
Официалната статистика отчита около 16 милиона овце и 2,8 милиона кози.
-
Междупартийната комисия по земеделие изчислява, че реалният добитък е едва около седем милиона овце и между 1,5 и два милиона кози.
-
Данните на застрахователната организация ELGA за 2024 г. показват декларирани 12 291 800 овце и 3 604 915 кози (общо близо 15,9 милиона животни) със застрахователна стойност над 1,9 милиарда евро и внесени вноски от 14,3 милиона евро.
Тази липса на единни регистри и ясна проследимост създава сериозни проблеми. Без реално преброяване държавата не може да контролира дали декларираното мляко съответства на капацитета на стадата, нито кои животни подлежат на обезщетение при кризи. Ситуацията се усложнява и от факта, че от общо 50 000 животновъдни стопанства в Гърция, повече от половината се смятат за работещи без лиценз. Това са предимно малки семейни ферми, които трудно издържат на изискванията за скъпи инвестиции в биосигурност, модернизация, фуражи, енергия и труд.
Ударът от едрата шарка и пазарният дисбаланс
Към структурните проблеми на гръцкия сектор се добави и тежката епидемия от шарка по овцете и козите. В страната са унищожени приблизително 500 000 животни. Тази загуба не се изразява само в пропуснато мляко за настоящия сезон, но означава и трайно унищожаване на генетичен материал и стада за разплод. В парламента на страната беше изчислено, че поради епидемията тазгодишното производство на фета може да спадне с 15 000 до 20 000 тона.
На този фон млечната индустрия остава защитена, благодарение на силните си марки и достъпа до глобалните търговски вериги. Животновъдите обаче поемат целия биологичен, здравен и икономически риск. Дори сравнително високата изкупна цена на овчето мляко, която в Гърция достигна около 1,60 евро за килограм, не може да компенсира огромните разходи за издръжка на фермите и мерките за борба със зоонозите.
Бъдещето на сектора няма да се реши от пазарното търсене, което остава много високо. То зависи изцяло от способността на държавата да изведе реална статистика за животните, да защити стопанствата от болести и да осигури справедливи доходи за фермерите. В противен случай сиренето фета ще бъде застрашено от изчезване не поради липса на купувачи, а поради липса на гръцка суровина.
