10 част/ Наръчник на фермера: Дневникът за пашата – Историята на всяко пасище и всяко стадо (овце и кози)

14/06/2026

В овцевъдството и козевъдството пашата не е допълнение към храненето. Тя е основата на цялата производствена система.

Докато в много говедовъдни ферми животните прекарват голяма част от годината в обора, при овцете и козите животът на стадото се случва навън. Там животните се хранят, движат се, срещат други стада и са изложени на климатичните условия всеки ден.

Именно затова Дневникът за пашата е един от най-важните документи в стопанството. Той показва не само къде са били животните, но и какви рискове са срещнали по пътя си.

Защо пашата е сърцето на овцевъдството и козевъдството?

При дребните преживни животни разходите за хранене често са най-голямото перо в бюджета.

Добре организираната паша позволява:
– Намаляване на разходите за фуражи.
– По-добро използване на естествените ресурси.
– По-ниска себестойност на млякото.
– По-ниска себестойност на агнетата и яретата.
– По-добра физическа кондиция на животните.

Но всяко пасище има своите особености и рискове.

Какво представлява дневникът?
Това е регистър, който проследява движението на стадото между различните пасищни площи.

Чрез него фермерът доказва:
– Къде е било стадото.
– Колко време е било там.
– Колко животни са пасли.
– Кой е придружавал стадото.
– Имало ли е здравословни проблеми.
– Имало ли е контакт с други стада.

При проверки това често е единственият документ, който показва реалния живот на стадото извън фермата.

Какво трябва да се записва?

Добре воденият дневник съдържа:
– Дата на извеждане.
– Номер или име на пасището.
– Брой животни.
– Категория животни.
– Период на паша.
– Име на пастира.
– Наличие на вода.
– Контакт с други стада.
– Забелязани здравословни проблеми.

Примерен формат

Дата	Пасище	Брой животни	Категория	Пастир	Наблюдения
01.05.2026	Пасище №4	420	Овце майки	Иван Петров	Нормално състояние
08.05.2026	Пасище №7	420	Овце майки	Иван Петров	Контакт със съседно стадо
15.05.2026	Пасище №9	400	Овце майки и агнета	Иван Петров	Повишено наличие на кърлежи

Общите пасища – мястото, където възникват най-много проблеми
В много райони различни стада използват едни и същи площи.

Това увеличава риска от:
– Вътрешни паразити.
– Външни паразити.
– Инфекциозни заболявания.
– Смесване на животни.
– Загуба на ушни марки.

Една овца може да се върне от паша с проблем, който да засегне цялото стадо.

Паразитите – невидимият враг на пасището
При овцете и козите пасището е основният източник на паразитно натоварване.

Особено рискови са:
– Влажните терени.
– Заблатените участъци.
– Претоварените пасища.
– Местата около поилките.

Дневникът помага да се проследи на кои места най-често възникват проблеми.

Контактът с други стада
Това е един от най-важните елементи, които трябва да се отбелязват. Причината е проста.
При евентуално заболяване ветеринарните власти трябва да знаят:
– Кога е станал контактът.
– С кое стадо.
– На кое пасище.
– Колко животни са били изложени на риск.

Без такава информация проследяването става почти невъзможно.

Пашата и субсидиите
При много схеми за подпомагане пасищата са сред основните обекти на контрол.

Проверява се:
– Реално използване на площите.
– Брой животни.
– Период на използване.
– Съответствие между документи и реалност.

При разминавания санкциите могат да бъдат значителни.

Петте най-чести грешки

1. Записване по спомен – След няколко месеца никой не помни точните дати.
2. Липса на информация за контакт с други стада – Това може да се окаже критично при заболяване.
3. Не се записват проблемите на пасището – Кърлежи, паразити или липса на вода остават извън документацията.
4. Няма информация за пастира – А именно той често е най-важният свидетел на случилото се на пасището.
5. Всички пасища се записват общо – Така се губи възможността за анализ.

Бъдещето – дигитално управление на пашата

Все повече стопанства използват:
– GPS нашийници.
– Електронни ушни марки.
– Сателитно наблюдение.
– Мобилни приложения за пастири.

Така дневникът вече не е просто тетрадка, а система за управление на цялото стадо.
Защото в овцевъдството и козевъдството пасището не е просто място за хранене. То е работното място на животните. А Дневникът за пашата е документът, който пази историята на всеки ден, прекаран навън.