В овцевъдството и козевъдството пашата не е допълнение към храненето. Тя е основата на цялата производствена система.
Докато в много говедовъдни ферми животните прекарват голяма част от годината в обора, при овцете и козите животът на стадото се случва навън. Там животните се хранят, движат се, срещат други стада и са изложени на климатичните условия всеки ден.
Именно затова Дневникът за пашата е един от най-важните документи в стопанството. Той показва не само къде са били животните, но и какви рискове са срещнали по пътя си.
Защо пашата е сърцето на овцевъдството и козевъдството?
При дребните преживни животни разходите за хранене често са най-голямото перо в бюджета.
Добре организираната паша позволява:
– Намаляване на разходите за фуражи.
– По-добро използване на естествените ресурси.
– По-ниска себестойност на млякото.
– По-ниска себестойност на агнетата и яретата.
– По-добра физическа кондиция на животните.
Но всяко пасище има своите особености и рискове.
Какво представлява дневникът?
Това е регистър, който проследява движението на стадото между различните пасищни площи.
Чрез него фермерът доказва:
– Къде е било стадото.
– Колко време е било там.
– Колко животни са пасли.
– Кой е придружавал стадото.
– Имало ли е здравословни проблеми.
– Имало ли е контакт с други стада.
При проверки това често е единственият документ, който показва реалния живот на стадото извън фермата.
Какво трябва да се записва?
Добре воденият дневник съдържа:
– Дата на извеждане.
– Номер или име на пасището.
– Брой животни.
– Категория животни.
– Период на паша.
– Име на пастира.
– Наличие на вода.
– Контакт с други стада.
– Забелязани здравословни проблеми.
Примерен формат
| Дата | Пасище | Брой животни | Категория | Пастир | Наблюдения |
|---|---|---|---|---|---|
| 01.05.2026 | Пасище №4 | 420 | Овце майки | Иван Петров | Нормално състояние |
| 08.05.2026 | Пасище №7 | 420 | Овце майки | Иван Петров | Контакт със съседно стадо |
| 15.05.2026 | Пасище №9 | 400 | Овце майки и агнета | Иван Петров | Повишено наличие на кърлежи |
Общите пасища – мястото, където възникват най-много проблеми
В много райони различни стада използват едни и същи площи.
Това увеличава риска от:
– Вътрешни паразити.
– Външни паразити.
– Инфекциозни заболявания.
– Смесване на животни.
– Загуба на ушни марки.
Една овца може да се върне от паша с проблем, който да засегне цялото стадо.
Паразитите – невидимият враг на пасището
При овцете и козите пасището е основният източник на паразитно натоварване.
Особено рискови са:
– Влажните терени.
– Заблатените участъци.
– Претоварените пасища.
– Местата около поилките.
Дневникът помага да се проследи на кои места най-често възникват проблеми.
Контактът с други стада
Това е един от най-важните елементи, които трябва да се отбелязват. Причината е проста.
При евентуално заболяване ветеринарните власти трябва да знаят:
– Кога е станал контактът.
– С кое стадо.
– На кое пасище.
– Колко животни са били изложени на риск.
Без такава информация проследяването става почти невъзможно.
Пашата и субсидиите
При много схеми за подпомагане пасищата са сред основните обекти на контрол.
Проверява се:
– Реално използване на площите.
– Брой животни.
– Период на използване.
– Съответствие между документи и реалност.
При разминавания санкциите могат да бъдат значителни.
Петте най-чести грешки
1. Записване по спомен – След няколко месеца никой не помни точните дати.
2. Липса на информация за контакт с други стада – Това може да се окаже критично при заболяване.
3. Не се записват проблемите на пасището – Кърлежи, паразити или липса на вода остават извън документацията.
4. Няма информация за пастира – А именно той често е най-важният свидетел на случилото се на пасището.
5. Всички пасища се записват общо – Така се губи възможността за анализ.
Бъдещето – дигитално управление на пашата
Все повече стопанства използват:
– GPS нашийници.
– Електронни ушни марки.
– Сателитно наблюдение.
– Мобилни приложения за пастири.
Така дневникът вече не е просто тетрадка, а система за управление на цялото стадо.
Защото в овцевъдството и козевъдството пасището не е просто място за хранене. То е работното място на животните. А Дневникът за пашата е документът, който пази историята на всеки ден, прекаран навън.
От поредицата „Наръчник на фермера“
1 част/ Без дневник за торене санкциите вече са почти сигурни
2 част/ Дневник за ветеринарномедицински манипулации и лечение
3 част/ Дневникът за млечност – Фермата вече измерва всяка капка мляко
4 част/ Дневникът за репродукция – Колелото, което върти стадото
5 част/ Дневникът за фуражите – За всяка хапка трябва да има доказателство
6 част/ Дневникът за почистване и дезинфекция – Невидимата граница между здравото и болно стадо
7 част/ Дневникът за смъртност и бракуване – Документът, който никой не обича да попълва
8 част/ (Част I) – Дневникът за движенията на животните – Документът, който проследява цялото стадо
8 част/ (Част II) – Дневникът за движенията на животните – Документът, който проследява цялото стадо
9 част/ Дневникът за биосигурност – Болестите най-често влизат през портата
10 част/ Дневникът за пашата – Картата на реалния живот на стадото
11 част/ Дневникът за водата – Най-важният ресурс в овцефермите и козефермите
14 част/ Дневникът за карантинните животни – Щитът на овцевъдството и козевъдството срещу болести
15 част/ Дневник на доенето при овце и кози – ръчно и механизирано доене
16 част/ Дневникът за техниката и оборудването при овце и кози – мобилната ферма под контрол
