Балканското овцевъдство и козевъдство са изправени пред най-сериозната епизоотична заплаха от десетилетия. Световната организация за здраве на животните (WOAH) потвърди завръщането на шапа в Егейския регион, но голямата новина за ветеринарната общност не е просто появата на болестта, а идентифицирането на нов за нашите географски ширини щам – серотип SAT 1.
Защо серотип SAT 1 променя правилата на играта?
Досега европейските стратегии за превенция бяха насочени основно към тип О, който беше доминиращ през 2025 г. Новите лабораторни данни от района на Ларнака обаче показват съвсем различна картина. Новият щам се характеризира със следното:
-
Липса на имунен отговор: Българските стада нямат естествена защита срещу този конкретен тип вирус.
-
Неефективност на стандартните ваксини: Повечето налични ваксинални банки в Европа са подготвени за други серотипове, което прави бързата реакция при евентуален пробив по-сложна.
-
Агресивно разпространение: В Кипър огнищата обхванаха десетки ферми в рамките на броени дни, което е показател за изключително висока контагиозност.
Овцете и козите – „тихият“ преносител на заразата
Международните експерти предупреждават за специфичен риск при дребните преживни животни. За разлика от говедата, при които симптомите са бурни и лесно разпознаваеми, при овцете заболяването може да протече по-дискретно.
Често единствените признаци са леко накуцване, което фермерите могат погрешно да отдадат на механично нараняване, или малки афти в междукопитната цепка. Това „тихо“ присъствие позволява на вируса да циркулира в стадото седмици наред, превръщайки всяко животно в източник на зараза за околните обекти, преди проблемът да бъде официално диагностициран.
Географският обръч се затяга
Случаят на остров Лесбос, разположен в непосредствена близост до турското крайбрежие, е ясен пример за това колко лесно вирусът преодолява естествени водни прегради. Анализите на европейските ветеринарни служби сочат, че интензивният трафик на хора и стоки, както и близостта до държави, в които шапът е ендемичен, превръщат граничните райони в критични точки.
Спешни мерки за биосигурност в кошарите
За да се избегне катастрофата, която би довела до масово умъртвяване на животни и пълна забрана за износ на млечни и месни продукти, фермерите трябва да въведат железни правила:
-
Пълна изолация при паша: Избягвайте райони, където стадото може да влезе в контакт с животни от други ферми или дива природа.
-
Карантинен период: Всяко новозакупено животно трябва да бъде изолирано за минимум 21 дни. През това време е задължително наблюдението за температура и рани по крайниците.
-
Преобразуване на мерните единици и разплащания: Всички разчети за дезинфектанти следва да се правят прецизно в килограми и литри, а евентуалните загуби се изчисляват в евро, съгласно европейските механизми за подпомагане.
-
Хигиена на обслужващия персонал: Ограничете достъпа на външни лица до минимум. Дори един посетител може да пренесе вируса чрез дрехите или обувките си.
Ситуацията изисква изключителна бдителност. Историята показва, че подценяването на биосигурността води до финансови загуби, които се измерват в милиони евро и буквално унищожават поминъка на цели региони.
